Време беше да започнат представлението. Всеки напръска доста голяма доза течност за отблъскване на насекоми на дланите си, след това я разтъркаха по лицата, вратовете и ушите си. Освен че отблъскваше насекомите, тя също омекотяваше камуфлажната боя, която нанесоха по лицата си като някакво ужасно червило. Членовете на всяка двойка си помагаха, когато нанасяха боята. По-тъмните цветове се нанасяха по челата, носа и скулите, докато по-леките отиваха по нормално засенчените места под очите и в трапчинките на бузите. Това не беше бойно камуфлажно покритие, както може да си помисли някой, ако гледа филмовия образ на войниците. Целта беше да станат невидими, а не страшни. С потъмнени естествено ярки места и осветлени нормално тъмни зони, физиономиите им вече никак не приличаха на човешки.
Време бе да заслужат заплатите си. Маршрутите за приближаване и сборните пунктове бяха предварително избрани и всеки човек от взвода ги знаеше. Поиграха си на въпроси и отговори, обсъдиха евентуалните варианти, съставиха алтернативни планове и накрая Рамирес вдигна взвода и поеха надолу по склона към целта си, докато източната стена на долината все още беше осветена.
17.
ЕКЗЕКУЦИЯ
Стандартният армейски ред за бойна мисия следва съкращение, познато като СМИОПКС: Ситуация; Мисия; Изпълнение; Обслужване и Подкрепа; Командване и Сигнализиране.
Ситуацията е предварителната информация за мисията, която войниците трябва да знаят.
Мисията е описание в едно изречение на предстоящата задача.
Изпълнението е методиката за провеждане на мисията.
Обслужването и подкрепата обхващат начините за подпомагане на хората при изпълнението на задачата.
Командването определя кой издава заповедите по всяко звено на веригата, на теория по целия път до Пентагона, и надолу до най-младшия член на бойната единица, който в краен случай ще командва сам себе си.
Сигнализиране е общото наименование за комуникационните процедури, които трябва да се спазват.
Войниците вече имаха повече от необходимата информация за ситуацията. Но и тя, и мисията им се бяха променили до известна степен. Те знаеха и това. Капитан Рамирес ги инструктира за изпълнението на настоящата мисия, като даде и останалата информация, необходима за тази нощ. Нямаха подкрепа отвън: бяха сами. Рамирес пое тактическото командване, определи си заместници в случай, че бъде изваден от строя, и раздаде кодовете за радиотелефона. Накрая, преди да поведе хората надолу, извести по радиотелефона за намеренията си „Променлива“, чието местоположение не знаеше, но чието одобрение трябваше да получи.
Както винаги, водеше сержант Доминго Чавес. Намираше се на сто метра пред Вега, който отново се движеше „свободно“ на петдесет метра от основната група на взвода, където хората се разпръснаха през десет метра. Слизането надолу създаваше трудности за краката, но войниците почти не ги забелязваха. Бяха изпълнени с твърде много енергия. На всеки неколкостотин метра Чавес търсеше чисто място, откъдето да могат да погледнат надолу към целта — мястото, което щяха да нападнат. През бинокъла си виждаше слабата светлина на бензинови лампи. Сега, когато слънцето залезе, той не трябваше да се тревожи за отблясък от лупите на бинокъла. Мястото се намираше точно където показваше картата — той се зачуди как ли са събрали тази информация — и всички следваха точно процедурата, за която бяха инструктирани. Помисли си, че някой наистина се е постарал да си свърши добре работата по тази задача. Очакваха в „Хотел“ да има десет до петнадесет души. Надяваше се, че и това са познали.
Придвижването не беше чак толкова лошо. Нямаше толкова гъста растителност, колкото в низините, а и насекомите бяха по-малко. Помисли си, че може би и за тях въздухът е твърде рядък. Дочуваха се птици и обичайните за джунглата звуци, които маскираха шума от приближаването на взвода му — но не особено много. Чавес беше дочул как някой се подхлъзна и падна на сто метра назад, но само нинджа би го доловил. Успя да премине предварително уговореното разстояние за половин час, като спря на сборния пункт, за да изчака наближаването на останалите от взвода.
— Дотук добре, jefe — каза на Рамирес той. — Не видях нищо. Дори и лама — добави Чавес, за да покаже, че се чувства спокоен. — Остават ни още малко повече от триста метра.
— Добре. Спри на следващия пункт. Не забравяй, че там може да има хора, тръгнали на разходка.