— Разбрано, капитане. — Чавес пое веднага. Останалите тръгнаха след две минути.
Този път Динг се движеше по-бавно. Вероятността от контакт нарастваше с всяка стъпка към „Хотел“, контрабандистите не може да са чак толкова тъпи — предупреждаваше се мислено той. Би трябвало да имат малко мозък, а хората, които използват, са местни, израснали в долината и я познават. Мнозина от тях са въоръжени. С изненада установи колко много се различаваха нещата от последния път, но тогава той дълго разузнаваше целите си. Сега дори не знаеше точно колко са, как са въоръжени, нито колко са добри.
„Господи, това е реална бойна операция. Ние не знаем нищо.“
„Но за това са нинджите!“ — помисли си той и се поуспокои от смелостта си.
Времето започна да върши странни неща. Сякаш всяка стъпка му отнемаше цяла вечност, но когато най-после стигна до сборния пункт, установи, че не е минало чак толкова много време. Сега виждаше блясъка на целта — бледозелен полукръг на екрана на очилата, но все още в гората не се долавяше никакво движение и не се чуваше нищо. Когато стигна до последния сборен пункт, Чавес си избра едно дърво, застана до него и започна да върти глава наляво и надясно, за да събере колкото е възможно повече информация. Стори му се, че вече чува нещо. Звукът идваше и си отиваше, но от време на време откъм целта се долавяха странни, неестествени тонове. Тревожеше се от факта, че все още не чува нищо определено. Виждаше само това сияние и толкова.
— Има ли нещо? — попита капитан Рамирес.
— Слушай.
— Да — каза капитанът след миг.
Членовете на взвода свалиха раниците си и се разделиха според плана. Чавес, Вега и Ингелес щяха да отидат право напред към „Хотел“, докато останалите трябваше да заобиколят отляво. Ингелес, сержантът свързочник, носеше гранатомет М-203, окачен на пушката му. Вега беше с картечница, а Чавес все още с автомата МП-5 със заглушител.
Задачата им беше да наблюдават. Щяха да се приближат колкото е възможно по-близо, за да осигурят огнева подкрепа за нападението. Ако някой се появи, Чавес трябваше да го повали тихо. Динг поведе групата си първи, а капитан Рамирес се отдалечи с хората си след минута. И при двете групи хората се движеха през сгъстен интервал от пет метра. Друга истинска опасност представляваше объркването. Ако някой войник загуби контакт с другарите си или ако някой вражески часови се смеси с групата им, резултатите може да бъдат смъртоносни за мисията и за хората.
Последните петстотин метра му отнеха малко над половин час. Мястото за наблюдение на Динг беше точно указано на картата, но не се виждаше толкова ясно нощем в гората. На тъмно нещата винаги изглеждат други, а дори и с очилата за нощно виждане всичко е просто… различно. Чавес се досещаше, че го обзема страх. Не се боеше чак толкова, просто сега се чувстваше малко несигурен. Всяка втора или трета минута си казваше, че знае какво точно прави, и се успокояваше, но само за две или три минути, докато отново го обземе несигурността. Логиката му подсказваше, че изпитва нормална реакция от напрежение, както я наричаха учебниците. Чавес не харесваше тази реакция, но установи, че може да я търпи. Точно както пише в учебниците.
Долови някакво движение и замръзна на място. Лявата му ръка се премести назад с длан, перпендикулярна на тялото му, за да предупреди двамата отзад също да спрат. Отново вдигна глава, като се довери на обучението си. От учебниците и опита си знаеше, че човешкото око може да вижда нощем само движение. Освен ако противникът няма очила за нощно виждане…
Но този нямаше. Човешката фигура се намираше на стотина метра, като се движеше бавно и спокойно през дърветата между Чавес и мястото, където той искаше да отиде. Един толкова прост факт ускори смъртната присъда на човека. Динг махна с ръка на Ингелес и Вега да стоят на местата си, а той отиде вдясно, срещу посоката на движение на целта, за да мине зад гърба му. Сега се движеше бързо. Трябваше да заеме позиция след петнадесет минути. С помощта на очилата си избираше чисти места и стъпваше колкото можеше по-леко, като се движеше почти със скоростта на нормалния вървеж. Напрежението му бе преодоляно от гордост, защото знаеше какво трябва да направи. Не издаваше никакъв шум, движеше се приведен и обръщаше глава към целта си и обратно. След минутка застана на добра позиция. Там имаше утъпкана пътека. Пътеката за охраната. Чавес разбра, че идиотът върви по един и същ път. Човек не живее дълго, ако прави такива неща.
Сега той се връщаше. Крачеше с бавни, почти детски стъпки. Чавес със закъснение разбра, че оня ходеше достатъчно тихо по утъпканата пътека. Помисли, че часовият може би не е пълен глупак. Главата му гледаше нагоре. Но пушката бе преметнал през рамо. Чавес го остави да се приближи, като свали очилата си в момент, когато човекът гледаше встрани. Внезапната загуба на дисплея го накара да загуби от погледа си човека за няколко секунди, и в съзнанието му се зароди паника, но Динг си наложи да остане спокоен. Мъжът щеше да се появи всеки момент, тъй като се връщаше в южна посока.