Разбира се, слухът стигна много бързо до Меделин. Към обед стана известно, че две от операциите по рафиниране са прекратени и са убити общо тридесет и един души. Загубата на работна ръка не беше съществена. Във всеки от случаите повече от половината убити бяха местни селяни, които вършеха хамалската работа, а останалите — малко по-значими служители на постоянна заплата, чиито автомати служеха за сплашване на любопитните най-вече по силата на примера, а не на убеждението. Неприятното беше, че ако се разчуеше за станалото, можеха да възникнат проблеми с наемането на нови хора.
Но най-неприятното от всичко беше, че никой не знаеше какво става. Дали колумбийската армия се връща в планините? Дали „М-19“ не е нарушила обещанието си, или FARC не прави същото? Или друг? Никой не знаеше. Това беше много обезпокоително, тъй като плащаха доста пари, за да получат информация. Но Картелът представляваше група от хора и предприемаше действия само след постигането на консенсус. Споразумяха се, че трябва да се проведе събрание. Но после хората започнаха да се тревожат, че това може да е опасно. В края на краищата съвсем ясно се виждаше, че наоколо има въоръжени хора, които малко се вълнуваха от човешкия живот, което също притесняваше висшите служители на Картела. Преди всичко онези хора имаха тежки оръжия и знаеха как да ги използват. Ето защо се взе решение събранието да се проведе във възможно най-сигурното място.
ТЕЛЕГРАМА
СТРОГО СЕКРЕТНО +++++ ЛУДОРИЯ
1914Z
Доклад за данни от радиотехническо разузнаване.
Прехванати сведения 1993. Начало 1904Z. Честота 887.020MHZ.
Начало: Обект Фокстрот.
Приел: Обект Униформа.
Ф: Споразумението е, че ще се срещнем утре вечер у вас в [2000L]
У: Кой ще присъства?
Ф: [Обект Ехо] Не може да присъства, но пък и производството не е негова работа. [Обект Алфа], [обект Голф] и [обект Уиски] ще дойдат с мен. Как е охраната ти?
У: В моята [натъртено] крепост? [Смях.] Приятелю, можем да отблъснем цял полк, а и хеликоптерът ми винаги е готов. Как ще пристигнеш?
Ф: Виждал ли си новия ми камион?
У: Страхотните ти крака [смисъл неизвестен] ли? Не, не съм виждал великолепната ти нова играчка.
Ф: Купих я заради теб, Пабло. Защо не оправиш пътя към крепостта си?
У: Дъждът го разбива. Да. Трябва да му сложа настилка, но дотук идвам с хеликоптер.
Ф: И се оплакваш от моите играчки! [Смях.] Ще се видим утре вечер, приятелю.
У: Довиждане.
Край на обаждането. Прекъсване на сигнала. Край на прехващането.
Прехванатите данни бяха доставени в канцеларията на Боб Ритър минута след получаването им. Ето я възможността, целта на занятието. Ритър веднага изпрати заповеди, без да се обажда на Кътър или на президента. В края на краищата той беше човекът с разрешителното за лов.
На самолетоносача „Рейнджър“ „техническият представител“ получи закодираното съобщение след по-малко от час. Незабавно се обади на командира Йенсен, а след това тръгна, за да се срещне лично с него. Не беше чак толкова трудно. Той беше опитен старши офицер, особено добър с географските карти. Това е много полезно на самолетоносач, където дори опитни моряци се губят непрекъснато из боядисания в синьо лабиринт. Командирът Йенсен се изненада от това, че човекът дойде толкова бързо, но в каютата му вече седеше щурман-бомбардировачът, за да обсъдят мисията.
На Кларк му се обадиха почти по същото време. Свърза се с Ларсон и веднага уреди полет по долината, южно от Меделин, за да проведе окончателното разузнаване на целта.
Всичките проблеми, които съвестта на Динг Чавес му създаваше, изчезнаха, когато изпра ризата си. На сто метра от базата им за патрулиране имаше чудесно малко поточе и един след друг членовете на взвода изпраха нещата си и се измиха колкото можаха без сапун. „В края на краищата — мислеше той — беден, тъп селянин или не, той правеше нещо, което не биваше да прави.“ За Чавес основният проблем се състоеше в това, че бе изстрелял един пълнител и половина, а взводът остана и с една мина по-малко, която чуха преди няколко часа — изгърмя точно по план. Специалистът им по разузнаването беше истински вълшебник с мините. Като приключи със съкратената си програма за лична хигиена, Динг се върна в охраняваната зона. Тази вечер щяха да лежат. Трябваше да разположат подслушвателен пост на няколко метра, а също и да пуснат патрул, за да са сигурни, че никой не ги търси. Това щеше да бъде почивка. Капитан Рамирес обясни, че не трябва да проявяват голяма активност в този район. Това можеше да подплаши дивеча много по-рано, отколкото очакваха.