— През септември.
— Добре. Аз ще, ъъ, се обадя на Ърни. Карай по-полека, Стан.
— Обаждай се, Мич. Поздрави семейството си. Довиждане.
— Мама му стара — каза Мичъл, след като затвори слушалката. Току-що доказа, че Чавес вече не съществува. Това определено беше странно. Армията не трябваше да губи хората си или не по този начин. Сержантът не знаеше какво още да прави, освен може би да разговаря пак с лейтенанта.
— Снощи направихме нов удар — каза Ритър на адмирал Кътър. — Късметът ни все още работи. Един от хората ни е одраскан, но не е сериозно, а имаме три елиминирани обекта с четиридесет и четири души от врага, убити в бой…
— И?
— И тази вечер четири босове от Картела ще се съвещават ето тук. — Ритър подаде една спътникова снимка заедно с текста на прехванатия разговор. — Всички хора, ангажирани с производството: Фернандес, Д’Алехандро, Вагнер и Унтиверос. Сега вече ще им го начукаме.
— Добре. Действайте — каза Кътър.
В този момент Кларк разглеждаше същата снимка заедно с няколко собственоръчно направени и комплект чертежи на къщата.
— Смяташ, че в тази стая?
— Никога не съм бил там, но ми прилича на зала за конференции — каза Ларсон. — Колко близо трябва да си?
— Бих предпочел по-малко от четири хиляди метра, но лазерният целеуказател действа до шест.
— Какво ще кажеш за върха на този хълм, ето тук? Имаме ясна линия за прицел в участъка.
— За колко време се стига дотам?
— Три часа. Два шофиране и един ходене. Знаеш ли, това е почти възможно от самолет…
— Твоя ли? — попита Кларк с иронична усмивка.
— В никакъв случай! — Щяха да използват джип „Субару“ с четворно предаване. Ларсон имаше няколко различни комплекта номера, а и колата не беше негова. — Имам телефонния номер, а също и портативен телефон.
Кларк кимна. Той наистина желаеше тази работа. И преди беше провеждал подобни операции срещу хора, но никога с официално разрешение, никога с одобрение от толкова високо ниво.
— Добре. Трябва да получа окончателно разрешение. Вземи ме в три часа.
Мъри изхвърча от канцеларията си веднага щом научи. Болниците никога не разкрасяват хората, но Мойра изглеждаше като човек, състарил се с десет години през изминалите шестдесет часа. Болниците също така не зачитаха особено много и достойнството. Ръцете й бяха вързани с ремъци. Наблюдаваха я като човек, опитал се да се самоубие. Мъри знаеше, че това е необходимо — едва ли някъде такова нещо е по-уместно, — но личността й вече беше понесла достатъчно удари и ремъците не правеха нещата по-добри.
Стаята вече беше обсипана с цветя. Само шепа агенти знаеха истината и в службата мислеха естествено, че тя е възприела твърде тежко смъртта на Емил. Което в края на краищата не се различаваше много от истината.
— Доста ни изплаши, момиче — каза той.
— За всичко съм виновна аз. — Тя не можеше да задържи погледа си върху него за повече от десет секунди.
— Ти си жертва, Мойра. Излъгал те е един от най-добрите в този бизнес. Това се случва дори и на умни глави. Вярвай ми, аз го зная.
— Позволих му да ме използва. Като курва…
— Не искам да слушам такива неща. Ти сгреши. Случва се. Не си искала да нараниш никого и не си нарушила никакви закони. Не си струва да умираш заради това. Имаш деца, за които трябва да се грижиш.
— Те какво ще си помислят? Какво ще си помислят, когато разберат…
— Ти вече ги изплаши достатъчно много. Те те обичат, Мойра. Може ли нещо да изтрие обичта им? — Мъри поклати глава. — Мисля, че не.
— Те се срамуват от мен.
— Те се страхуват. Срамуват се от себе си. Мислят, че вината е отчасти тяхна. — Тези думи докоснаха оголен нерв.
— Но те нямат вина. Вината е само моя…
— Току-що ти казах, че не е така. Мойра, ти се оказа на пътя на един тежкотоварен камион на име Феликс Кортес.
— Това ли е истинското му име?
— Той е бивш полковник в DGI. Обучаван е в академията на КГБ и е много, много добър в работата си. Избрал те е, защото си вдовица, млада, красива. Проучил те е, разбрал е, че си сама, както повечето вдовици, и е пуснал в действие чара си. Вероятно притежава вроден талант, а е бил обучаван и от експерти. Ти не си имала никакви шансове. Блъсната си от камион, който изобщо не си видяла да се приближава. Ще доведем психоаналитик, доктор Лодж от университета в Темпъл. Той ще ти каже същото като мен, но ще иска много повече пари. Но ти не се притеснявай. Таксите се поемат от фонда за компенсации на служителите.
— Не мога да остана на работа в Бюрото.