Роби видя излитането на дванадесет самолета, преди да тръгне към полетната палуба. Вече беше облечен в маслиненозелен летателен костюм и носеше в ръка личния си шлем. Тази вечер щеше да лети в един от самолетите „Е-2С Хоукай“ за ранно предупреждение — умалената версия за военноморските сили на по-големите самолети „Е-ЗА АУАКС“. От самолета щеше да гледа дали новото тактическо подреждане върши по-добра работа от сегашните процедури. Беше проверено на всички компютърни модели, но компютрите не са реалност, а този факт често пъти се забравяше от хората в Пентагона.
Екипажът на самолета „Е-2С“ го срещна на вратата към полетната палуба. След малко един старшина първа степен, облечен в кафява риза, дойде, за да ги заведе до самолета. Полетната палуба беше твърде опасно място, за да се движат пилотите без придружители, и затова се налагаше присъствието на този двадесет и пет годишен водач, който познаваше района. По пътя към кърмата Роби забеляза един „А-6Е Интрудър“, на който закачаха синя бомба с насочващо оборудване, което я превръщаше в оръжие с лазерно насочване „GBU-15“. Видя, че това е самолетът на командира на ескадрилата. Не се случваше толкова често човек да пуска истинска бомба, а командирите на ескадрили обичаха да се повеселят. За момент Роби се зачуди каква ли е целта. Реши, че навярно е сал, но не се задълбочи повече. След една минута водачът ги придружи до тяхната машина. Каза няколко думи на пилота, след това чевръсто отдаде чест и се отдалечи. Роби се завърза с коланите на катапултната седалка в радарното отделение. Колкото и да не му харесваше, пак седеше в самолета като пътник, а не като пилот.
След нормалния предполетен ритуал подполковник Джексън усети вибрацията от пускането на турбовитловите двигатели. Самолетът започна да се движи бавно и с подрусване към един от катапултите в средата на кораба. Двигателите се ускориха до максимум, след като носовата стойка беше закачена за совалката на катапулта и пилотът се обади по разговорната система, за да предупреди екипажа, че е време. След три зашеметяващи секунди построеният от „Груман“ самолет премина от покой към движение със скорост от сто и четиридесет възла. Опашката му пропадна, когато излезе от кораба, след това самолетът се изравни и отново наклони нос нагоре, за да се изкачи на шестстотин метра. Почти веднага радарните контролери в задната част на самолета започнаха да изпълняват проверки на системите си и двадесет минути по-късно самолетът се намираше на осемдесет мили от самолетоносача, а въртящият се купол изпращаше радарни лъчи в небето, за да даде сигнал за започване на учението. Джексън седеше така, че да може да наблюдава цялата „битка“ на радарните екрани, а шлемът му беше включен към командната верига, за да следи как звеното на „Рейнджър“ изпълнява плана му, докато самолетът „Хоукай“ летеше в кръг като по състезателна писта в небето.
Разбира се, от мястото си можеха да наблюдават и бойната група. Половин час по-късно Роби забеляза два самолета, излитащи от самолетоносача. Естествено, радарно-компютърната система ги проследи. Те се изкачиха на деветстотин метра и се приближиха един до друг. Роби веднага осъзна, че ще провеждат упражнение по зареждане във въздуха. Един от самолетите незабавно се върна на самолетоносача, докато другият отлетя на изток-югоизток. Учението с прехващане започна с пълна пара, но на всеки няколко секунди Роби проследяваше курса на новия самолет, докато той изчезна от екрана, насочен някъде към вътрешността на Южна Америка.
— Да, да. Ще ида — каза Кортес. — Все още не съм готов, но ще ида. — Постави слушалката на мястото й с ругатня и посегна към ключовете от колата си. Феликс дори не беше посетил някой от разбитите участъци за рафиниране, а искаха от него да говори пред… „Производствената комисия“, както я нарече el jefe. Това беше забавно. Глупаците толкова силно искаха да превземат властта в страната, че започваха да използват привидно официална терминология. Тръгна към вратата и отново изруга. Трябваше да кара чак до крепостта на хълма на онзи дебел, надут лунатик. Погледна часовника си. Необходими му бяха два часа. И щеше да закъснее. И нямаше да може да им каже нищо, защото не бе успял да научи каквото и да е. И те щяха да се разгневят. И той отново щеше да се държи смирено. Кортес започваше да се изморява от самоунижението си пред тези хора. Парите, които му плащаха, бяха невероятни, но никаква сума не можеше да компенсира самоуважението му. Помисли си, че трябваше да се сети за това, преди да беше подписал договора, и запали колата. След това изруга отново.