Боб Холцман, старшият кореспондент за Белия дом на един от вашингтонските вестници, седна на стола срещу Кътър, за да чуе откровенията му. И двете страни напълно разбираха правилата. Кътър можеше да казва каквото пожелае, без да се опасява, че името, званието или местоположението на канцеларията му ще бъдат използвани. Холцман бе свободен да напише историята както му харесва, но в разумни граници, стига да не обяви източника си освен пред своя редактор. Никой от двамата не харесваше особено много другия. Неприязънта на Кътър към журналистите беше единственото общо, което имаше с колегите си офицери, въпреки че със сигурност го криеше. Смяташе, че всички, особено този, който седи пред него, са мързеливи тъпаци, които не могат да пишат и не мислят. Холцман чувстваше, че Кътър не е човекът за това място — журналистът не харесваше идеята военен да съветва президента по такива важни въпроси. Също така смяташе, че Кътър е повърхностен натегач, който търси изгода за себе си чрез заблуди и надуване и отгоре на всичко е арогантен кучи син, който гледа на репортерите като на полуполезна версия на опитомен лешояд. В резултат на подобни мисли двамата се разбираха доста добре.
— Ще наблюдавате ли конвенцията през следващата седмица? — попита Холцман.
— Опитвам се да не се ангажирам с политика — ОТГОВОРИ Кътър. — Кафе?
„Правилно!“ — помисли СИ репортерът.
— Не, благодаря. Какво, по дяволите, става долу в страната на кокаина?
— И аз знам колкото вас… е, това не е вярно. Наблюдавахме онези копелета от известно време. Предполагам, че Емил е убит от някоя фракция в Картела — това не ме изненадва, — но без да вземат истинско официално решение. Снощният атентат може да доказва, че в организацията се водят борби.
— Е, някой е доста ядосан — отбеляза Холцман, като си водеше записки в бележника под кода, с който бе обозначил Кътър. „Старши административен служител“ беше съкратено като ЗАДНИК. — Говори се, че Картелът е наел хора от „М-19“ да извършат убийството и че колумбийците наистина са обработили заловения човек.
— Може би.
— Откъде са разбрали, че директор Джейкъбс отива там?
— Не зная — отговори Кътър.
— Нима? Знаете, че секретарката му е опитала да се самоубие. Бюрото не казва изобщо нищо, но според мен това е забележително съвпадение.
— Кой отговаря за случая там? Ако щете, ми вярвайте, но не зная.
— Дан Мъри. Заместник-директор. Всъщност той не върши оперативната работа, но е човекът, който докладва на Шоу.
— Е, това не е мой терен. Аз се занимавам със задграничните аспекти на случая, а за вътрешнодържавните въпроси има друга канцелария — посочи Кътър, издигайки каменна стена, която Холцман не можеше да пробие.
— Значи Картелът е доста ядосан заради операцията „Тарпон“ и някои висши шефове в него са действали без одобрението на всички, за да елиминират Джейкъбс. Казвате, че други членове смятат действията им за прибързани и са решили да елиминират Хората, подготвили убийството?
— Така изглеждат нещата сега. Трябва да разберете, че разузнавателната ни информация по въпроса е доста малко.
— Разузнавателната ни информация винаги е доста слаба — изтъкна Холцман.
— За това можете да говорите с Боб Ритър. — Кътър сложи чашката си за кафе на масата.
— Да — усмихна се Холцман. Във Вашингтон имаше двама души, които със сигурност никога няма да кажат нищо — Боб Ритър и Артър Мур. — А какво ще кажете за Джак Райън?
— Той сега започва. Пък и прекара цялата седмица в Белгия, на конференцията по разузнаването на НАТО.
— В Белия дом се говори, че някой трябва да направи нещо с Картела… Че нападението над Джейкъбс е директно нападение над…