Каквато и да бе причината за поведението им, двамата си бяха бандити, харесваха начина си на живот и не им пукаше особено много как са препрограмирани мозъците им и какво са научили през детството си. Не бяха глупави. Ако тестовете за интелигентност не се създаваха за грамотни хора, двамата щяха да имат резултати, малко по-добри от средните. Притежаваха животинска хитрост, достатъчна да направи залавянето им от полицията доста трудна задача, както и „улично“ познаване на закона, което им позволяваше да манипулират правната система със забележителен успех. Имаха и принципи. Братята Патерсън пиеха — всеки от двамата се намираше на ръба на алкохолизма, — но не използваха наркотици. По тази причина изглеждаха малко странни, но тъй като никой от тях не се интересуваше особено силно от закона, отклонението от характерните особености на нормалния криминален престъпник също не ги тревожеше.
Заедно бяха си проправяли път чрез обири, разбивания и нападения из Южна Алабама от петнадесетата си годишнина. Техните връстници им имаха страха. Няколко души бяха заставали на пътя им — и умряха. Мъртви поради травма от удар с тъп предмет (палка) или от пробивна рана (от нож или пистолет). Полицията ги подозираше пет убийства. Проблемът беше в това, да се определи кой го е извършил. Фактът, че двамата са еднояйчни близнаци, представляваше техническо усложнение пред всяко дело, което адвокатът им — добър юрист, когото намериха в зората на кариерите си — използваше с голям успех. При всяко убийство, извършено от братя Патерсън, полицаите можеха да заложат заплатите си, че единият брат — обикновено онзи, който има повод да убие жертвата — се е намирал съвсем показно някъде далеч. Освен това жертвите им никога не бяха честни граждани, а членове на собственото им престъпно общество, а това винаги охлаждаше страстите на полицаите.
Но не и този път.
Изминаха четиринадесет години от първото нарушение на закона, но сега Хенри и Харви най-после се оплескаха сериозно. Полицаите по целия щат научиха от шефовете си, че братята са заловени в крупно криминално престъпление, и то, отбелязваха не без удоволствие шефовете, поради друга двойка еднояйчни близнаци. Две проститутки, хубави момичета на осемнадесет години, бяха поразили сърцата на братята Патерсън. През изминалите пет седмици Хенри и Харви не могли да се наситят на Норийн и Дорийн Грейсън, а патрулните полицаи наблюдавали процъфтяващия романс и водели спорове как, по дяволите, могат да се отличават един от друг. Полицаите, привърженици на поведенческата школа, вярваха, че няма значение, което схващане полицаите, привърженици на школата за обкръжението, отхвърляха като псевдонаучна глупост, да не говорим, че е и сексуално перверзна мисъл. Но и двете страни смятаха, че въпросът е доста занимателен. И в двата случая истинската любов доведе до падението на братята Патерсън.
Хенри и Харви бяха решили да освободят сестри Грейсън от сводника им, който продаваше и наркотици, един колкото отвратителен, толкова и ужасен човек с дълъг низ свирепи престъпления, заподозрян в изчезването на няколко от собствените му момичета. Проблемът възникна поради жестокия побой над сестрите за това, че не бяха предали някои от подаръците си — бижута, — подарени от братята за едномесечния юбилей от запознанството им. Норийн имаше счупена челюст, а Дорийн загуби пет зъба. Имаше и други възмутителни неща, които разяриха братята и наложиха сестрите да бъдат настанени в медицинския център на университета в Алабама. Близнаците не понасяха леко обидите и една седмица по-късно двамата използваха еднакви револвери „Смит и Уесън“ от сенките на една тъмна уличка, за да прекратят живота на Елрод Макилвейн. За тяхно нещастие една полицейска радиокола се намираше на половин пресечка разстояние от тях. В този случай дори самите полицаи смятаха, че братята Патерсън са направили услуга на град Мобайл.
Сега се намираха в стаята за разпити с лейтенанта. Обичайно агресивни, братята този път бяха оклюмали. Пистолетите се намериха на по-малко от петдесет метра от местопрестъплението. Въпреки че и на двата пистолета нямаше използваеми отпечатъци — огнестрелните оръжия не винаги се поддават на такава процедура, — четирите куршума, намерени в тялото на Макилвейн съвпадаха с двете дула. Братя Патерсън бяха задържани на четири преки от мястото със следи от барут по ръцете, както и с добре известен мотив да убият сводника. По-добри доказателства не можеха да се желаят. Полицаите нямаха единствено самопризнание. Късметът на близнаците най-после се беше свършил. Дори и адвокатът им го каза. Нямаше никаква надежда за споразумение с обвинението — местният прокурор ги мразеше дори повече, отколкото полицията — и въпреки че вероятно щяха да излежават присъда в строг тъмничен затвор, добрата новина беше, че вероятно няма да ги поставят на електрическия стол. Съдебните заседатели едва ли щяха да искат екзекуцията на хората, убили сводник търговец на наркотици, вкарал две от проститутките си в болница и вероятно затрил няколко от другите. Можеше да се спори дали това е престъпление поради афект, а според американските закони на такива мотиви по принцип се гледа като на смекчаващи вината обстоятелства. Облечени в еднакви затворнически дрехи, братя Патерсън седяха на масата срещу офицера от полицията. Лейтенантът дори не можеше да ги различи и не си правеше труда да пита кой кой е, защото вероятно щяха да излъжат просто за да се заяждат.