— Къде ни е адвокатът? — попита Харви или Хенри.
— Да — наблегна Харви или Хенри.
— Нямаме нужда сега от него. Какво ще кажете, момчета, ако поискаме да ни направите една малка услуга? — попита лейтенантът. — Направете ни една малка услуга и вероятно ние ще ви направим една малка услуга. — С това проблемът с адвоката се реши.
— Глупости! — отбеляза единият близнак, разбира се, за да започне пазарлъка. Намираха се в стадия, когато човек е готов да се хване за сламка. Пандизът им кимаше с глава и макар че никой от двамата не беше излежавал дълга присъда, имаха достатъчен стаж в местните затвори, за да знаят, че няма да е забавно.
— Харесва ли ви идеята за доживотен затвор? — попита лейтенантът, без да се впечатлява от демонстрацията на сила. — Знаете как стават нещата, минават седем или осем години, преди да ви амнистират, и след това ви пускат. Искам да кажа, ако сте късметлии. Адски дълго време. Харесва ли ви идеята, момчета?
— Ние не сме глупаци. Ти к’во търсиш тука? — попита другият Патерсън, показвайки, че е готов да обсъжда сроковете.
— Свършете една работа за нас и, е, може да се случи нещо хубаво.
— Каква е тая работа? — Вече и двамата братя реагираха положително на споразумението.
— Виждали ли сте Рамон и Хесус?
— Пиратите ли? — попита единият. — Мама му стара! — В криминалните среди, както и във всички други си имаше йерархия. Хората, които насилват жени и деца, се намираха на дъното. Братя Патерсън бяха свирепи криминални престъпници, но не се занимаваха с жени и деца. Нападаха мъже — в повечето случаи много по-слаби от тях, но все пак мъже. Това беше важно за имиджа им.
— Да. Виждали сме тези посерковци — каза другият, за да подчертае по-сбитата забележка на брат си. — Последните два дни тия лайна са се надули, като че са изсрани от крал. Шибани спаньоли. Хей, ние сме кофти, но никога не сме изнасилвали, нито убивали малки момичета… а разправят, че тия ще се отърват, а? Мамицата им! Ние очистихме един шибан сводник, дето обича да бие мадамите ни, и ни чака доживотен затвор. Какво правосъдие е това, мистър ченге? Мамицата му!
— Ако се случи нещо на Рамон и Хесус, нещо истински сериозно — тихо каза лейтенантът, — може би ще се случи още нещо. Нещо, което ще ви е от полза, момчета.
— Какво?
— Ами например ще можете да се виждате с Норийн и Дорийн много редовно. Може би дори да се задомите с тях.
— Мама му стара! — възкликна Хенри или Харви.
— Това е най-добрата сделка, момчета — каза лейтенантът.
— Искаш да очистим копелетата ли? — Хенри зададе въпроса, с което разочарова брат си, който считаше себе си за по-умния от двамата.
Лейтенантът просто продължи да ги наблюдава.
— Разбрахме те — обади се Хенри. — Откъде можем да сме сигурни, че държиш на думата си?
— За каква дума става въпрос? — Капитанът замълча. — Рамон и Хесус убиха четиричленно семейство, разбира се, най-напред са изнасилили съпругата и малката дъщеря. Вероятно имат пръст и в убийството на един полицай от Мобайл и жена му. Но нещо се обърка с делото срещу тях. Най-много да им дадат двадесет години, а ще ги пуснат след седем или осем. За това, че са убили шест души. Не е много честно, а?
Двамата близнаци вече се досещаха за какво става дума. Лейтенантът разбираше това по еднаквото изражение в двата чифта очи насреща му. След това дойде ред и на решението. В двата чифта очи за момент се мярна предпазливост, докато братята обмисляха как да направят необходимото. След това очите им се успокоиха. Братя Патерсън кимнаха с глави и с това разговорът приключи.
— Момчета, внимавайте. Затворът е много опасно място. — Лейтенантът се изправи, за да повика надзирателя. Ако го питаха, той щеше да каже, че — след като е получил разрешение да разговаря с тях, без да присъства адвокат, разбира се — е искал да ги разпита за един обир, в който двамата не бяха участвали, но може би знаеха нещичко. А в замяна на съдействието им е предложил известна помощ от страна на прокурора. Уви, те не показали никакви знания за въпросния обир и след по-малко от петминутен разговор ГИ върнал в килията им. Ако някога споменат за същинското съдържание на разговора, тяхната дума щеше да е твърдение на двама закоравели бандити с открито и решено дело за убийство над главите си срещу думата на лейтенант от полицията. В най-лошия случай щеше да се стигне до разказ на пета страница в „Мобайл Реджистър“, който заемаше доста сурова позиция спрямо престъпността. А те едва ли биха си признали за двойно убийство, независимо дали е извършено по поръчка на полицията или не.