Адмиралът се закова на място.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Знам, че не трябва да го зная, сър, но искам да кажа, че бях там и видях какво става.
Пейнтър покани с ръка Джексън да влезе.
— Провери хладилника. Виж дали ще можеш да направиш едно мартини, докато аз си източа трюма. Направи за себе си каквото искаш.
Роби направи каквото трябваше. Който е подредил квартирата за тях, е знаел какво обича да пие Пейнтър. За себе си Джексън отвори бира „Милър“.
Пейнтър се появи без униформа и отпи от чашата си. След това освободи адютанта си и внимателно погледна Джексън.
— Искам да повториш това, което каза на влизане, полковник.
— Адмирале, известно ми е, че нямам разрешен достъп до тази информация, но не съм сляп. Видях на радара как онзи изтребител „А-6“ отива към брега и мисля, че това не е случайност. Който отговаря за сигурността на тази операция, е можел да свърши по-добра работа.
— Джексън, ще трябва да ме извиниш, но току-що прекарах пет часа и половина твърде близо до двигателя на един раздрънкан стар „Боинг 727“. Казваш ми, че онези две бомби, които са очистили наркобароните, са паднали от един от моите изтребители „А-6“?
— Да, сър. Не знаехте ли?
— Не, Роби. Не го знам. — Пейнтър изгълта остатъка от напитката си и постави чашата на масата. — Господи! Кой лунатик е устроил такъв начин за унищожаване?
— Но тази нова бомба, тя трябваше да… искам да кажа, заповедите и всичко останало… Мамицата му, за такива неща заповедите трябва да преминат през ОП-05.
— Каква нова бомба? — почти изкрещя Пейнтър, но успя да се овладее.
— Някаква пластмаса, фибростъкло или нещо такова. Някакъв нов корпус. Изглежда като обикновените деветстотинкилограмови бомби с ниско челно съпротивление с обичайните точки за закрепване на оборудване за умна бомба, но не е направена от стомана или друг мятал и е боядисана в синьо като учебните.
— О, сещам се. Имаше някаква работа по „невидими“ бомби. — Пейнтър говореше за новия щурмови самолет по технологията „Стелт“, върху който работеха във военноморските сили. — Но, по дяволите, провели сме само малко предварителни изпитания, може би дузина хвърляния. Цялата програма е експериментална. Те дори не използват нормалния напълнител за бомбата, а и аз вероятно ще прекратя програмата, защото според мен не си струва парите. Тези неща не са излизали от Чайна Лейк.
— Сър, имаше няколко в бомбения погреб на „Рейнджър“. Аз ги видях, адмирале, пипах ги. Видях една от тях, закачена на онзи „А-6“. Гледах го на радара, докато седях в кулата, за да наблюдавам флотското учение. Той отлетя към брега, а се върна от друга посока. Всичко може да е съвпадение, но не бих се обзаложил на това. Вечерта, когато се връщах насам, видях още една такава бомба, закачена на същия самолет. На следващия ден чух, че е изравнена със земята къщата на друг наркобарон. Ясно е, че половин тон октол е достатъчен за това, а изгарящият корпус няма да остави никакви доказателства.
— Половин тон октол — ето какво слагат в тези бомби — изсумтя Пейнтър. — Спокойно може да събори една къща. Знаеш ли кой е летял на тази мисия?
— Рой Йенсен, шкипер е на…
— Познавам го. Служехме заедно на… Роби, какво става, по дяволите? Искам да започнеш отначало и да ми разкажеш всичко, което си видял.
Джексън се подчини. Това му отне десет минути непрекъснато говорене.
— Откъде беше „техническият представител“? — попита Пейнтър.
— Не питах, сър.
— На каква сума ще се басираш, че вече не се намира на самолетоносача? Синко, прецакаха ни. По дяволите, тези заповеди трябваше да минат през канцеларията ми. Някой използва шибаните ми самолети и не ми казва.
Роби разбираше, че не става въпрос за бомбардирането, а за имуществото. А също и за сигурността. Ако военноморските сили бяха планирали тази задача, вероятно щяха да я свършат по-добре. Пейнтър и неговият началник по оперативните въпроси щяха така да я нагласят, че да няма неприятни веществени доказателства, които другите хора да забележат — както Роби от контролната кула. Пейнтър се боеше, че хората му сега може да бъдат оставени да носят отговорността за операция, наложена им отгоре чрез заобикаляне на нормалната командна верига.
— Да извикаме ли Йенсен тук? — почуди се Роби.
— Помислих за това. Много е очевидно. Може да причини твърде много неприятности на Йенсен. Но трябва да открия откъде, по дяволите, е получил заповедите си. „Рейнджър“ ще бъде в морето още десет дни, така ли?
— Така мисля, сър.
— Това трябва да е работа на ЦРУ — тихо отбеляза Джош Пейнтър. — Разрешено е от по-високо, но трябва да е тяхна работа.