— О, по дяволите! — Обърна се и изкрещя на другите надзиратели да се върнат. — Никой да не мърда, мамицата му! — извика той на затворниците.
— Какво има? — попита един глас.
— Хей, човече, след час трябва да съм в съда — изтъкна друг.
Братята Патерсън се избърсаха, обуха сандалите си и застанаха мълчаливо. Някои други заговорници вероятно щяха да си разменят доволни погледи — току-що бяха извършили идеално двойно убийство при наличието на полицай на три метра от тях, — но близнаците не трябваше да го правят. Всеки от тях знаеше точно какво мисли другият. Свобода. Бяха избягнали наказанието за едно убийство, като извършиха други две. Знаеха, че полицията ще играе честно. Лейтенантът е свестен, а свестните ченгета държат на думата си.
Слухът за смъртта на пиратите се разпространи със скорост, която би накарала всяка новинарска агенция да се почувства горда. Лейтенантът седеше на бюрото си и пишеше доклад по един случай, когато новината стигна до него. Кимна и се върна към неудобната задача да обясни как е разбита личната му радиокола и как са взети, един скъп радиотелефон, куфарчето му и, най-лошо, една пушка. Тя изискваше попълването на всевъзможни документи.
— Може би Бог по този начин ни казва, че е по-добре да си седи у дома човек и да гледа телевизия — отбеляза един от другите лейтенанти.
— Ах ти, агностико, знаеш ли, че най-после реших да… о, по дяволите!
— Проблем ли имаш?
— Делото Патерсън. Всички куршуми се намираха в куфарчето, забравих да ги извадя. Няма ги. Дуейн, куршумите ги няма. Бележките на следователя, снимките, всичко!
— Прокурорът ще се влюби в теб, приятел. Ти просто върна братята Патерсън на улицата.
„Струваше си“ — помисли си лейтенантът.
В канцеларията си на няколко преки оттук Стюарт отговори на телефона и въздъхна с облекчение. Разбира се, трябваше да се засрами, но този път просто не можа да си наложи да изпита печал за клиентите си. Заради системата, която ги провали, да, но не и за живота им, който определено не носеше полза на никого. Освен това беше си получил хонорара преди делото, както правеха умните адвокати с дела на пласьори.
Петнадесет минути по-късно прокурорът на САЩ даде изявление, че е разярен от факта затворници във федерален затвор да умират по такъв начин и че смъртта им ще се разследва от съответните федерални власти. Добави, че се е надявал на смъртна присъда по законен път, което е далеч по-различно от смъртта от ръката на неизвестен убиец. Изявлението беше отлично и щеше да се излъчи по обедните и вечерните новини, а това възхити Едуард Давидоф повече и от смъртта на двамата. Загубата на делото можеше да унищожи шанса му за място в Сената. Сега хората щяха да кажат, че всъщност правосъдието е възтържествувало, и ще свържат изказването с неговото лице. Така стана почти толкова добре, колкото и ако ги осъдеха.
Разбира се, адвокатът на братя Патерсън се намираше в стаята. Те никога не разговаряха с офицер от полицията без адвоката си — или поне така смяташе той.
— Хей — каза Харви. — Никой не си прави майтап с мене и аз не си правя майтап с никого. Чух, че се сбиха. Това е. Чуеш ли нещо подобно в такова място, най-умно е дори да не поглеждаш какво става. По-добре е да не знаеш нищо.
— Изглежда, клиентите ми няма какво да добавят към следствието ви — каза адвокатът на детективите. — Възможно ли е двамата мъже да са се убили помежду си?
— Не знаем. Ние просто разпитваме хората, присъствали там по време на случилото се.
— Разбирам. Значи не смятате да обвините клиентите ми в каквато и да е връзка с този печален нещастен случай?
— Не на този етап — каза по-старшият детектив.
— Много добре. Искам да се запише в протокола. Също да се отбележи, че моите клиенти нямат сведения, които да се отнасят до разследването ви. И накрая, като това също трябва да се запише, вие няма да разпитвате клиентите ми без мое присъствие.
— Да, сър.
— Благодаря ви. Сега моля да ме извините, но трябва да поговоря с клиентите си насаме.
Този разговор продължи около петнадесет минути, след което адвокатът знаеше какво се е случило. Което означава, че той „знаеше“ не в метафизичния или правния смисъл, или по какъвто и да е друг начин, свързан с правната етика, но му беше ясно. По силата на правната етика той не можеше да предприема действия въз основа на предположението си, без да наруши служебната клетва. Затова направи възможното. Пусна молба за разрешение да впише новооткрити сведения по делото на клиентите си. Към края на деня щеше да добави доказателството за неизвестните му неща.