— Имам нужда от съвет, адмирале.
— Колумбия?
— Мога да попитам откъде знаеш това, но няма да го направя.
— Когато човек като Артър Мур не иска да те погледне в очите значи нещо не е наред. Той беше тук в събота и не искаше да ме гледа в очите.
— Мене ме излъга вчера. — Райън обяснява в продължение на пет минути, като описа какво знае, какво подозира и от какво се опасява.
— И искаш да знаеш какво да направиш? — попита Гриър.
— Бих се възползвал от малко напътствия, адмирале.
— Не са ти нужни напътствия, Джак. Достатъчно умен си. Имаш всички необходими контакти. И знаеш кое е правилно.
— Но какво ще стане с…
— Политиката ли? Тези глупости ли? — Гриър почти се изсмя. — Джак, знаеш ли, когато човек лежи тук като мен, можеш ли да се досетиш за какво си мисли? Мисли си за всичките неща, които би искал да опита да направи още веднъж. Всички грешки, всички хора, с които е можело да се държиш по-добре, и благодариш на Бога, че нещата не са били по-лоши. Джак, никога не съжалявай за искреността си дори ако тя нарани някого. Когато си станал лейтенант от морската пехота, си се заклел пред Бога. Сега разбирам защо го правим. То е закрила, а не заплаха. То е нещо, което трябва да ти помогне да си спомняш колко са важни думите. Идеите са важни. Принципите са важни. Думите са важни. Твоята дума е най-важна от всички. Тя показва кой си ти. Това е последният урок, Джак. Ти трябва да поемеш нещата оттук. — Той спря да говори. Джак забеляза как болката преминава през тялото му, като преодолява силните лекарства. — Ти имаш семейство, Джак. Иди си у дома при тях. Предай им моите поздрави и им кажи, че смятам техния татко за много добър човек, с когото трябва да се гордеят. Лека нощ, Джак. — Гриър заспа.
Джак седя на леглото още няколко минути. Толкова му трябваше, за да се овладее. Избърса очите си и излезе от стаята. Лекарят се беше запътил насам. Джак го спря и се идентифицира.
— Не му остава още много. По-малко от седмица. Съжалявам, но никога не е имало голяма надежда.
— Помогнете му да се чувства добре — тихо каза Джак. Още една молба.
— Това правим — отговори специалистът онколог. — По тази причина е в безсъзнание повечето време. Все още съзнанието му е доста бистро, когато е буден. Проведох няколко много приятни разговора с него. И на мен ми харесва. — Лекарят беше свикнал да губи пациенти, но това не го радваше. — Ако бяхме започнали преди няколко години, може и да успеехме да го спасим. Прогресът не е достатъчно бърз.
— Никога не е. Благодаря, че се опитахте, докторе. Благодаря за грижите. — Райън се качи в асансьора, за да слезе до приземния етаж, и каза на шофьора да го закара вкъщи. По пътя отново минаха покрай храма на мормоните, чиито мраморни орнаменти грееха в светлината на прожекторите. Джак все още не знаеше как точно ще постъпи, но бе сигурен какво иска. Обеща мълчаливо на един умиращ мъж и никое обещание не можеше да е по-важно от това.
Облаците се раздалечаваха и скоро щеше да изгрее луна. Време беше. Врагът имаше часови. Те се движеха по същия начин, както пазачите на участъците за преработка на кока. Огньовете все още горяха, но разговорите бяха спрели, тъй като уморените мъже заспиваха.
— Просто трябва да излезем, ходейки — каза Чавес. — Ако видят, че пълзим, веднага ще се досетят, че сме от лошите. Видят ли, че ходим, значи сме от тях.
— Разумно — съгласи се Гуера.
И двамата преметнаха оръжията през гърдите си. Профилът им ще е напълно непознат за врага, но близо до телата силуетите ще са по-неясни и оръжията ще бъдат готови за незабавна стрелба. Динг можеше да разчита на тихо убийство със своя МР5 SD2, ако възникне нужда. Гуера извади своето мачете. Разбира се, металното острие имаше черно анодно покритие и единствената блестяща част беше самият остър като бръснач режещ ръб. Гуера бе особено добър с такива оръжия и винаги остреше мачетето си. Освен това можеше да действа еднакво добре с двете си ръце и държеше ножа в лявата, а дясната лежеше върху пистолетната дръжка на неговия автомат М-16.
Взводът вече се намираше на около сто метра от лагера, край който щяха да преминат, готови да им окажат съдействие, ако е необходимо. В най-добрия случай това щеше да е трудно упражнение и всички се надяваха да не се налага.
— Окей, Динг. Ти водиш. — Гуера имаше същите пълномощия като Чавес, но тук опитът бе по-важен от старшинството.
Чавес го поведе надолу по хълма, като се прикриваше, доколкото беше възможно, а след това се отклони на север към сигурността. Очилата му за нощно виждане се намираха в раницата в скривалището на групата, тъй като трябваше да го сменят с друг преди стъмване. Липсваха му тези очила. Много.