Отново разгледа картите. Скоро американците ще се досетят колко е опасна неговата операция и ще реагират. Извади куфарчето си и сравни снимките от въздуха с картата. Сега знаеше, че американците са докарани тук и вероятно ги поддържа само един хеликоптер. Това е толкова дръзко, че чак стига до глупост. Американците не научиха ли достатъчно за хеликоптерите в равнините на Иран? Трябва да намери вероятните зони за кацане… или може би не?
Кортес затвори очи и си наложи да се върне към първоначалните си принципи. Ето такава е истинската опасност при подобни операции. Човек дотолкова се оплита в ежедневието, че губи поглед върху цялостното положение. Може би има друг начин. Американците вече му бяха помогнали. Вероятно ще могат да му помогнат отново. Как ли може да го направи? Какво може той да им стори и какво да направи за тях? Какво могат те да сторят за него? Тези въпроси му дадоха храна за мисълта през оставащата част от безсънната нощ.
Лошото време не им позволи да пробват двигателя предишната нощ и по същата причина трябваше да чакат до три часа местно време, за да опитат пак тази нощ. Хеликоптерът „Пейв Лоу“ не можеше да се показва денем при никакви обстоятелства, без да има заповед отгоре.
Един мотокар изтегли хеликоптера от хангара, разтеглиха и фиксираха на мястото им перките, преди да пуснат двигателя. ПД и капитан Уилис подаваха газ, а сержант Зимър седеше пред таблото на бордовия механик. Отидоха нормално до пистата и започнаха излитането си, както го правят хеликоптерите, с неравномерно тласкане напред, а тоновете метал и гориво се заизкачваха във въздуха като дете по първата стълба в живота си.
Трудно беше да се разбере какво стана най-напред. Някакво пронизително стържене достигна до ушите на пилота, прониквайки през защитния дунапрен на шлема му като на Дарт Вейдър. В същото време, може би милисекунда по-рано, Зимър изкрещя предупредително и малко прекалено силно по разговорната уредба. Полковник Джоунс погледна към таблото с приборите и видя, че данните за двигател номер едно са напълно погрешни. Уилис и Зимър спряха двигателя, а ПД спусна хеликоптера, благодарен, че се намират само на три метра от земята. След по-малко от три секунди той отново се приземи, като намали мощността на единствения изправен двигател.
— Е?
— Новият двигател, сър. Просто се разпадна пред очите ми — изглежда, компресорът е напълно скапан. Ще трябва да го прегледам целия за други повреди — съобщи Зимър.
— Имаше ли някакви проблеми, когато го монтираше?
— Не. Всичко стана точно както го описват в книгата. Това става за втори път и все в тази партида двигатели. Изпълнителят се оплесква някъде с тези нови турбинни лопатки от композит. Това означава, че трябва да проверяваме всички двигатели от тази серия, докато не открием проблема, да приземим всеки хеликоптер, който ги използва — ние, военноморските сили, армията, всички. — Лопатките на турбината на новия двигател бяха изработени от керамични материали вместо от стомана. Така двигателят ставаше по-лек, можеше да се носи малко повече гориво — и по-евтин. А и изпитанията на производителя показваха, че новата версия е също толкова надеждна или поне докато влязоха на въоръжение. Първата повреда беше приписана на всмукана птица, но два хеликоптера на военновъздушните сили изчезнаха безследно в морето. Зимър имаше право. Всеки хеликоптер с този двигател щеше да бъде приземен, докато проблемът не бъде открит и отстранен.