— О, това е страхотно, Бък — каза Джоунс. — Ами какво става с резервния двигател, който донесохме тук?
— Познайте, сър — предложи Зимър. — Мога да ги накарам да ни донесат един стар ремонтиран двигател.
— Мисля, че трябва да вземем ремонтиран двигател или да свалим някой от друг хеликоптер в Хълбърт.
— Иди да се обадиш веднага — нареди полковникът. — Искам два изправни двигателя тук. Възможно най-бързо.
— Да, сър. — Двамата членове на екипажа се спогледаха. Ами хората, които трябва да поддържат?
Казваше се Естевес и също беше сержант на свръхсрочна служба в леката пехота на американската армия. Преди всичко това да започне, той също служеше в пети разузнавателен батальон на 14-и пехотен полк от Първа бригада на 25-а пехотна дивизия „Тропическа светкавица“, базирана в Шофийлд на Хавайските острови. Макар и млад и горд както всички останали воини, участващи в операцията „Увеселителна лодка“, той беше уморен и разочарован. А в момента — и болен. Вероятно страдаше от нещо, което бе пил или ял. Когато му дойде времето, щеше да се прегледа при взводния лекар и да вземе някакви хапчета, но точно сега червата му вдигаха шум и усещаше ръцете си по-слаби, отколкото би искал. Намираха се на бойното поле точно с двадесет и седем минути по-малко от група „Нож“, но не бяха влизали в съприкосновение с никого, откакто опустошиха онова малко летище. Намериха шест участъка за преработване, като четири бяха използвани неотдавна, но на нито един нямаше хора. Естевес искаше да се бие и беше сигурен, че другите групи правят точно това. И той, както Чавес, бе израснал в район с много банди. За разлика от Чавес участваше в една, докато съдбата го откъсна от нея и той дойде в армията. Пак за разлика от Чавес той вземаше наркотици, докато сестра му не се самоуби е една свръхдоза хероин. Той беше стоял до нея и видя как животът й спира така рязко, сякаш някой е дръпнал щепсела от контакта в стената. Следващата вечер спипа онзи пласьор на наркотици, а след това се записа в армията, за да избегне наказанието за убийство, без да предполага, че ще стане професионален войник и възможностите в живота му ще надхвърлят хоризонта на автомивките и чековете от службите за социални помощи. Той искаше да отмъсти за стореното зло на онзи боклук, който уби сестра му и поробваше народа му. Но все още не можеше да убие никого, все още не фигурираше в списъка на хората с резултати. Умората и разочарованието са смъртоносна комбинация пред лицето на врага.
„Най-после“ — помисли си той. Забеляза светлината на огъня от половин километър разстояние. Направи каквото трябваше — обади се до капитана, за да му обясни какво е видял, и изчака взводът да образува две групи, а след това да отидат там и да очистят десетте човека, които участваха в идиотския си танц в киселината. Въпреки умората и силното желание все още животът му се въртеше около едно — дисциплината. Отведе своята група от още двама души на място, подходящо за добра огнева поддръжка, а капитанът се зае с нападението. В момента, когато реши, че тази нощ щеше да е различна, тя стана такава.
Нямаше вана, нямаше раници, пълни с листа, а петнадесет души с оръжие. Той почука по бутона на радиотелефона си, за да предупреди, но не получи отговор. Не знаеше, че преди десет минути едно клонче беше пречупило антената му. Спря, като се чудеше как да постъпи и се оглеждаше наоколо за нещо, което да го подсети, а войниците до него го гледаха и се питаха какво става. В този момент стомахът му отново се сви, той се приведе, спъна се в един корен и изпусна оръжието си. То не произведе изстрел, но прикладът се удари в земята достатъчно силно, за да се чуе ясен метален удар. В този момент откри, че на пет-шест метра от него има човек, чието присъствие все още не беше установил.
Този човек беше буден, масажираше прасците, които го боляха, за да може да заспи. Шумът го стресна. Той обичаше да ловува и най-напред изпита смайване. Как е възможно тук да има някой? Сигурен беше, че никой от хората му не е преминавал извън зоната за наблюдение, но му се стори, че звукът идва от човек, от някакво оръжие. Хората му вече бяха предупредени за някакви схватки между… които и да са те, по дяволите, хора, убили други хора, които трябваше да убият тях, и това го тревожеше. Отначало звукът беше го стреснал, но сега го обзе страх. Вдигна пушката си и изстреля целия пълнител. Четири куршума попаднаха в Естевес, който умря достатъчно бавно, за да има време да изкрещи една ругатня по адрес на съдбата. Двамата членове на екипа му обсипаха с куршуми мястото, откъдето дойдоха изстрелите, като убиха мъжа с много шум и направиха голяма каша. Но по това време другите около огъня вече бяха станали и тичаха наоколо, а нападателната група все още не беше на мястото си. Реакцията на капитана при звука на изстрелите бе напълно логична. Подкрепящият го екип е попаднал на засада и той трябваше да се добере до тях, за да им помогне. Групата за огнева поддръжка се придвижи свободно до бивака и скоро установи, че наоколо се движат и други хора. Повечето от тях избягаха от огъня и се натъкнаха на щурмовата група, която тичешком се приближаваше от другата страна.