Точно в началото на северната част на паркинга Кътър излезе от пътеката и се отправи към шосето, сякаш за да го пресече. Инспекторът сега се беше приближил на петдесет метра от него. Нещо не беше наред. Не знаеше какво. Вероятно му се струваше така от… начина, по който оня гледаше към колите. О’Дей твърде късно осъзна, че не търси пролука. Един автобус се движеше на север, транзитен автобус за Вашингтон, който тъкмо беше излязъл от моста на Четиринадесета улица и…
— Внимавай!
Но мъжът не се нуждаеше от предупреждения.
Изскърцаха спирачки. Автобусът се опита да избегне мъжа, като се блъсна в друга кола, след това още пет коли се нанизаха в купчината. О’Дей се приближи, защото беше полицай, а от полицаите се очакваше да вършат такива неща. Вицеадмирал Джеймс А. Кътър младши от Военноморския флот на САЩ лежеше на пътя, отхвърлен на петдесет метра от удара.
„Искал е да изглежда като нещастен случай — помисли си О’Дей, — но не стана така.“ Агентът не забеляза един зрител в евтина държавна кола, която спря в другия край на паркинга. Човекът зяпаше към сцената на произшествието като другите, но в погледа му се четеше задоволство вместо ужас от гледката.
Райън чакаше в Белия дом. Президентът беше долетял заради смъртта на съветника си, но щом заместник-директорът по разузнаването искаше да се срещнат, то значи бе за нещо важно. Президентът с изненада видя, че Райън е придружен от Ал Трент и Сам Фелоус, съпредседатели на комисията за контрол над разузнаването.
— Влизайте — каза той, като с царствен жест ги насочи към Овалният кабинет. — Какво е толкова важно?
— Господин президент, става въпрос за някои тайни операции, особено за една, наречена „Увеселителна лодка“.
— Какво значи това? — предпазливо попита президентът.
Райън обясни в продължение на минута.
— О, това ли? Добре. „Увеселителна лодка“ беше предоставена на тези двама души лично от съдията Мур по силата на правилото за опасните операции.
— Доктор Райън ни каза, че има и други неща, за които трябва да знаем. Други операции, свързани с „Увеселителна лодка“ — каза конгресменът Фелоус.
— Не зная нищо за такива операции.
— Знаете, господин президент — тихо каза Райън. — Вие ги разрешихте. Мое задължение е според закона да докладвам по тези въпроси пред Конгреса. Преди да го сторя, счетох за необходимо да ви известя. Помолих двамата присъстващи конгресмени да свидетелстват за това.
— Мистър Трент, мистър Фелоус, извинете ме за момент. Има някои неща, за които не зная. Ще разрешите ли да задам някои въпроси на мистър Райън насаме за момент?
„Кажете не!“ — помисли си Райън, но човек не може да откаже такова настояване на президента и след миг той остана насаме с него.
— Какво криете, Райън? — попита президентът. — Знам, че криете някои неща.
— Да, сър. Крия нещо и ще продължавам да крия. Самоличностите на някои хора от ЦРУ и армията, които действаха по силата на нещо, което според тях е облечено с необходимите пълномощия. — Райън продължи да обяснява, като се питаше колко от това знае президентът. Сигурен беше, че никога нямаше да разбере. Повечето от наистина важните тайни Кътър беше занесъл със себе си в гроба. Райън подозираше какво може да се е случило… но беше решил да не закача този лъв, когато спи. „Възможно ли е да е бил свързан с нещо такова — зачуди се той — и да не е корумпиран!“
— Това, което Кътър е направил… Което вие казвате, че е направил, не ми е известно. Съжалявам. Особено за онези войници.
— Измъкнахме едва половината от тях, сър. Аз бях там. Това е, което не мога да простя. Кътър нарочно ги отряза, за да ви даде политическо…
— Никога не съм давал пълномощия за такова нещо! — почти изкрещя той.
— Вие допуснахте то да се случи, сър. — Райън се опита да го погледне в очите. В момента, когато щеше да отвърне поглед, президентът го стори първи. — Господи, сър. Как можахте да го направите?
— Хората искат да спрем наплива на наркотици.
— Тогава спрете го. Направете това, което се опитвахте, но в рамките на закона.
— Така няма да стане.
— Защо? — попита Райън. — Американският народ противил ли се е някога, когато сме използвали сила, за да защитим интересите си?
— Но нещата, които трябваше да вършим тук, не биха могли да се публикуват.
— В този случай, сър, трябваше само да уведомите Конгреса по съответния начин, и да го сторите тайно. Ако сте получили частично одобрение за операцията, политиката не би била въвлечена в играта, но като нарушихте правилата, вие сте превърнали проблема на националната сигурност в политически въпрос.
— Райън, вие сте умен и интелигентен. Бива ви за работата, която вършите, но сте наивен.