Джак не беше толкова наивен.
— Какво искате от мен, сър?
— Всъщност доколко трябва да знае Конгресът?
— Искате да лъжа вместо вас, сър? Нарекохте ме наивен, господин президент. Преди два дни в ръцете ми умря един мъж, сержант от военновъздушните сили, който остави след себе си седем деца. Кажете ми, сър, наивен ли съм, щом не искам това да тежи на съвестта ми?
— Не можете да ми говорите така.
— И на мен не ми е приятно, сър. Но няма да лъжа заради вас.
— Но вие искате да скриете самоличността на хората, които…
— Които се подчиниха на заповедите ви доброволно. Да, господин президент Това искам.
— Какво става със страната ни, Джак?
— Съгласен съм с вас, че не се нуждаем от нов скандал, но това е политически въпрос. По него трябва да разговаряте с хората отвън. Моята функция е да давам информация на правителството и да изпълнявам някои задачи за него. Аз съм политическо оръдие. Такива бяха и хората, които загинаха за страната си, сър. Те имаха право да очакват животът им да има по-голяма стойност за правителството, на което служат. Това бяха хора, господин президент, в по-голямата си част младежи, които заминаха да изпълняват задача, защото страната им — вие, сър, — сметна, че е важно те да постъпят така. Но не са знаели, че във Вашингтон имат врагове. Не са подозирали такова нещо и затова повечето от тях загинаха. Сър, клетвата, която нашите хора полагат при обличането на униформата, изисква от тях да бъдат „истински верни и предани“ на страната си. Не е ли записано някъде, че страната им дължи същото? Такова нещо не се случва за първи път, но преди не съм участвал и сега няма да лъжа, сър. Не и за да защитя вас или някой друг.
— Не знаех това, Джак. Честна дума, не знаех.
— Господин президент, вярвам, че сте почтен човек. Това, което току-що казахте, дали е истинско извинение? — Джак замълча и отговорът на въпроса му дойде под формата на мълчание.
— Искате ли да се срещнете с конгресмените, преди да ги информирам, сър?
— Да. Би ли ни изчакал отвън?
— Благодаря, господин президент.
Джак прекара един час в неудобно чакане, преди Трент и Фелоус отново да се появят. Отидоха с него до Ленгли, без да говорят, и тримата влязоха в канцеларията на директора на централното разузнаване.
— Съдия — каза Трент. — Това може да е най-голямата услуга, която сте правили на страната си.
— При дадените обстоятелства какво друго можех?
— Можехте да ги оставите да умрат и да предупредите врага, че идваме — каза Джак. — В този случай нямаше да съм тук. А за това, съдия, съм ви задължен. Можехте да продължите с лъжата.
— И да живея по този начин? — Мур се усмихна много странно и поклати глава.
— А операциите? — попита Райън. Не знаеше какво точно са обсъждали в Овалната стая и реши да не прави предположения.
— Никога не е имало такова нещо — каза Фелоус. — По силата на инструкцията за опасните операции ти направи каквото трябваше — разбира се, с малко закъснение, но сме уведомени. Не се нуждаем от друг скандал като този и така, както вървят нещата, ситуацията ще се стабилизира сама. В политическо отношение тя е нестабилна, но в правно отношение всичко е наред.
— Най-шантавото е, че операцията почти успя — отбеляза Трент. — Операция „Лудория“ беше отлична и считам, че ще бъде продължена.
— Да. Цялата операция свърши работа — обади се за първи път Ритър. — Наистина. Започнахме война в Картела, а убийството на Ескобедо беше последното действие — или може би не, ако войната продължи. Може би след като толкова много от водачите ги няма, колумбийците ще успеят да се справят по-добре. Нуждаем се от тези свои възможности и не можем да си позволим да бъдат иззети от нас.
— Съгласен съм — каза Райън. — Но така не може да се прави обществена политика, по дяволите.
— Джак, кажи ми кое е право и кое не? — помоли Мур. — Струва ми се, че днес ти си експертът по този въпрос — добави без особена ирония.
— Предполага се, че живеем в демократична страна. Позволяваме на хората да знаят нещо или поне казваме на тях — махна с ръка към конгресмените той. — Когато правителството реши да премахне хора, които застрашават интересите на страната, това не трябва да бъде убийство. Не винаги. Аз просто не съм сигурен къде е разделителната линия. Други хора трябва да могат да ни кажат това.
— Е, като дойде януари, тези хора няма да сме ние — каза Мур. — Значи се разбрахме? Всичко остава тук. Никакви политически циркове?
Трент и Фелоус едва ли биха могли да се намират по-далеч по отношение на политическите си разбирания: хомосексуалистът от Нова Англия и непоколебимият мормон от Аризона. И двамата кимнаха в знак на съгласие.