Закуската приключи в нормалното време. Мъжете станаха от масите, като на излизане отнасяха подносите и чиниите си на мястото за мръсните съдове. Повечето от тях отидоха до онова място и много, включително и Чавес, се преоблякоха в чисти, сухи тениски. Сержантът не беше особено придирчив, но предпочиташе чистата миризма на свежо изпрана тениска. Тук имаше божествена пералня. Чавес реши, че лагерът с надморската си височина и всичко останало ще липсва. Въздухът, макар и рядък, беше сух и чист. Всеки ден чуваха самотния вой на дизеловите локомотиви, които влизаха в тунела Мофат, чийто вход виждаха при бяганията си по два пъти дневно. Често съзираха далечните двуетажни вагони на влакове, тръгнали на юг към Денвър. Чудеше се какъв ли е ловът там. За какви животни ходят на лов. Може би елени. Бяха срещнали няколко елена, големи като мулета, но се виждаха и странните бели силуети на планинските кози, които затичваха нагоре по отвесните скалисти стени при приближаването на войниците. Предния ден Хулио беше отбелязал, че тези шибани кози са в истинска форма. Но след малко Чавес отхвърли мисълта за това. Животните, за които ходеше на лов той, бяха с два крака. И ако не внимаваш, можеше да те застрелят.
Четирите взвода се строиха навреме. Капитан Рамирес подаде команда „мирно“ и ги накара да отидат в определения си участък на около половин миля източно от главния лагер, в далечния край на равната долина. Там ги чакаше един чернокож мъж с тениска и черни шорти, които едва удържаха едрите му мускули.
— Добро утро, хора — каза той. — Казвам се мистър Джонсън. Днес ще започнем истинското обучение за мисията. Вие всички сте тренирали ръкопашен бой. Работата ми е да видя доколко ви бива и да ви науча на някои нови трикове, които може да са били пропуснати при предишното ви обучение. Да убиеш някого безшумно не е чак толкова трудно. Трудното е да се доближиш достатъчно близо, за да го направиш. — Ръката на Джонсън се плъзна зад гърба му, докато той говореше. — Това е един от начините да убиеш тихо.
В ръката му се оказа масивен пистолет, на чиято цев бе закрепено голямо, подобно на бастун устройство. Преди Чавес да успее да си помисли, че това е заглушител, Джонсън го вдигна с две ръце и стреля три пъти. Динг веднага отбеляза, че заглушителят е много добър. Едва долови металното тракане на плъзгача на пистолета — по-тихо беше от дрънкането на стъклата от трите бутилки, които се пръснаха на пет метра от тях. Звукът от изстрела изобщо не се чу. Интересно.
Джонсън им се усмихна палаво.
— С това ръцете ви не се издраскват. Както казах, всички вие владеете ръкопашния бой, а ние ще поработим по него. Но аз съм бил в бой няколко пъти, точно както и вие, и нека не се правим на хитри. Във всички случаи въоръженият бой е по-добър от ръкопашния. Значи днес ще учим един напълно нов вид: тих въоръжен бой. — Той се наведе и отметна едно одеяло, под което се откри автомат. На цевта му също имаше нещо като заглушител. Чавес започна да се укорява за предишните си мисли. Мисията, каквато и да е тя, не бе тренировъчна.
Райън си мислеше, че вицеадмирал Джеймс Кътър беше аристократ. Или поне приличаше на такъв — висок и сух, косата му добиваше кралскосив цвят, и една уверена усмивка, която никога не слизаше от избръснатото му до розово лице. Разбира се, той се държеше като аристократ, или, поправи се Джак, си мисли, че е така. Райън беше на мнение, че истински важните хора не се престарават в това. Да си специален съветник на президента по въпросите на националната сигурност не означаваше благороднически сан. Райън познаваше няколко души, които имаха такива. Кътър произхождаше от едно от онези стари семейства, които са отглеждали камънаци във фермите си в Нова Англия в продължение на много поколения, а след това са се насочили към търговията и като в случая с Кътър са изпращали излишните си синове да стават моряци. Но Кътър беше от онези моряци, за които морето е средство за постигане на определена цел. Повече от половината от кариерата му бе преминала в Пентагона, а там според Райън не беше място за истинския морж. Джак знаеше, че той е заемал всички необходими командни постове. Първо е бил на кораб-разрушител, а след това на кръстосвач. Всеки път вършил добре работата си — достатъчно добре, за да го забележат, което трябва да е било важното. Много от кариерите на добри офицери спираха на поста капитан, тъй като не биваха забелязвани от достатъчно високопоставен покровител. Какво ли е направил Кътър, за да изпъкне от тълпата?