— Само петима ли?
— Толкова преброих, сър.
Рамирес кимна и с жест подкани още двама мъже да се приближат. Даде няколко тихи заповеди. Той отиде с другите двама надясно, за да излезе над лагера. Чавес отново тръгна напред. Работата му беше да обезвреди часовия, както и хората, които спяха до огъня. Нощем тихото придвижване е по-трудно и от виждането. Човешкото око е устроено по-добре да забелязва на тъмно движение, отколкото неподвижни обекти. Чавес стъпваше внимателно, като опипваше с крака земята под себе си, за да провери дали няма нещо, което да го подхлъзне или да се счупи и да вдигне шум. Слухът не бива да се подценява. През деня този начин на придвижване би изглеждал смешен, но прокрадването си имаше своята цена. Най-лошото беше, че се придвижваше бавно, а Динг не беше по-търпелив от който и да е друг човек, ненадхвърлил тридесетте. Не се беше преборил съвсем с тази слабост. Ходеше приведен с вдигнато оръжие, готово за защита от изненади, и с наближаването на момента сетивата му се изостриха докрай, сякаш през кожата му протичаше електрически ток. Извърташе глава бавно наляво и надясно, а очите му не се спираха на нищо, тъй като ако човек гледа в един предмет на тъмно, след няколко секунди го губи от погледа си.
Нещо тревожеше Чавес, но той не знаеше какво е то. Спря се за момент, като се огледа и в течение на тридесет секунди търси с всичките си сетива нещо вляво от себе си. Нищо. За първи път тази вечер му се прииска да беше сложил очилата си за нощно виждане. Динг се отърси от това желание. Сигурно е била катерица или друго нощно животно. Със сигурност не е човек. Усмихна се, като си помисли, че в тъмното никой не може да се движи така добре, както един нинджа, и отново се зае със задачата си. Пристигна на мястото си с няколко минути закъснение и клекна зад едно мършаво дръвче. Чавес сне капака на зеления циферблат на часовника си и започна да наблюдава как минутите бавно напредват към определения миг. Часовият стоеше там, движеше се в кръг около огъня, без да се отдалечава повече от три метра от него, и се опитваше да не го гледа, за да не се заслепят очите му. Но светлината, отразена от скалите и боровете, достатъчно му пречеше — два пъти погледна право към Чавес и не го видя.
Време бе.
Чавес вдигна автомата си МП-5 и изстреля един куршум в гърдите на целта. Мъжът се присви от удара, хвана се за удареното място и се строполи на земята с изненадана въздишка. Автоматът издаде само леко металическо тракане, както две малки камъчета, удрящи се едно о друго, но в тихата планинска нощ този шум беше необичаен. Сънливият човек до огъня се обърна, но не беше се извъртял и наполовина, когато и той падна повален. Чавес си помисли, че трябва да кара по списък, и се прицели към един от спящите мъже, когато ясният раздиращ звук от автоматично оръжие от взвода на Хулио ги накара да подскочат в съня си. Преди да успеят да се изправят, и тримата паднаха мъртви.
— Откъде дойде, дяволите да те вземат? — попита „мъртвият“ часови. Мястото на гърдите му, където го беше ударил куршумът, болеше много. Изненадата беше още по-болезнена. Когато се изправи, Рамирес и останалите се намираха в лагера.
— Хлапак, много добре се справяш — каза един глас зад Чавес и нечия ръка го тупна по рамото. Сержантът за малко не подскочи от страх, когато мъжът мина покрай него и влезе в лагера.
Разтърсен, Чавес го последва към огъня. По пътя се зае да чисти оръжието си. Восъчните куршуми могат да причинят големи неприятности на лицето.
— Е, тази акция можем да я отбележим като успешна — каза мъжът. — Петима убити и никаква реакция от страна на лошите. Капитане, вашият човек с автомата се поувлече. Аз бих действал по-кротко. Шумът на автоматичните оръжия се разнася много надалеч. Освен това бих се опитал да се приближа още малко, но… предполагам, че онази скала е най-близкото разстояние, на което може човек да се доближи. Добре, забравете това. Грешката е моя. Не можем винаги да си избираме терена. Хареса ми дисциплинираността ви при приближаването, а влизането ви при целта беше отлично. Този водач е страхотен. За малко не ме усети. — Последните думи изненадаха Чавес и му изглеждаха като бегла похвала.
— А ти кой си, дявол да те вземе! — тихо попита Динг.
— Хлапак, това съм го правил не на игра, когато ти си си играл с пистолетчетата на „Мател“. Освен това шмекерувах. — Кларк вдигна очилата си за нощно виждане. — Избрах маршрута си много внимателно и замръзвах на място всеки път, когато ти се обърнеше. Това, което чу, беше дишането ми. За малко не ме усети. Помислих, че съм провалил учението. Между другото, казвам се Кларк. — Една длан се протегна.