— Хуан, къде си отседнал?
— В „Шератон“.
— Там има ли обслужване в стаите?
— Да, но защо…
— Няма да съм гладна още два часа — каза му тя и довърши виното си. — Можем ли да тръгнем сега?
Феликс пусна две двадесетдоларови банкноти на масата и я изведе от заведението. Съдържателката си припомни песента от филма „Кралят и аз“. Влязоха във фоайето на хотел „Шератон“ след по-малко от шест минути. Бързо отидоха до асансьора, като се оглеждаха предпазливо и се надяваха, че няма да бъдат забелязани, но по различни причини. Стаята му на десетия етаж представляваше скъп апартамент. Мойра не забеляза почти нищо и през следващите два часа не мисли за друго освен за мъжа, когото погрешно смяташе за Хуан Диас.
— Толкова добре стана — каза накрая той.
— Кое?
— Това, че имаше проблем с новия карбуратор.
— Хуан!
— Сега трябва да започна да създавам проблеми с качествения контрол, за да ме викат всяка седмица в Детройт — предложи той, като леко галеше ръката й.
— Защо не си построиш завод тук?
— Трудовите разходи са много високи — сериозно отговори той. — Разбира се, наркотиците биха представлявали по-малък проблем.
— И там ли?
— Да. Казват му basuco, гадно нещо, не е достатъчно хубаво за износ и твърде много от работниците ми го вземат. — За момент спря да говори. — Мойра, аз се шегувам, а ти ме караш да говоря за бизнес. Да не си загубила интереса си към мен?
— А ти как мислиш?
— Мисля, че трябва да се върна във Венецуела, докато все още мога да ходя.
Пръстите й започнаха да го опипват.
— Мисля, че скоро ще се възстановиш.
— Радвам се да науча това. — Той обърна глава, за да я целуне, и задържа погледа си върху нея, разглеждаше тялото й в светлината на залязващото слънце. Тя забеляза погледа му и посегна към чаршафа. Той я спря.
— Вече не съм млада — каза му тя.
— Всяко дете на света гледа майка си и вижда най-красивата жена, въпреки че много майки не са красиви. Знаеш ли защо е така? Детето гледа с любов и вижда, че му отговарят с любов. Любовта е това, което създава красотата, Мойра. А за мен ти си красива.
И ето. Най-после беше го казал. Той видя как очите й се разшириха, устните й мръднаха и дишането й стана дълбоко. За втори път Кортес изпита срам. Отърси се от него. Или направи опит. Правил беше такива неща и преди, разбира се. Но винаги го правеше с млади жени, млади, неженени, с желание за приключения и вкус към вълнуващите неща. Тази жена се различаваше в толкова много отношения. Припомни си, че различна или не, той имаше работа за вършене.
— Прости ми, притеснявам ли те?
— Не — тихо отговори тя. — Вече не.
Той й се усмихна.
— А сега готова ли си да вечеряш?
— Да.
— Това е добре.
Кортес стана и донесе хавлиите, закачени от вътрешната страна на вратата на банята. Обслужването беше добро. Половин час по-късно Мойра остана в спалнята, когато вкараха количката с храната в дневната. Той отвори свързващата врата веднага щом сервитьорът си отиде.
— Правиш нечестен човек от мен. Ако знаеш как ме изгледа той!
Тя се засмя.
— Знаеш ли колко отдавна беше, когато за последен път трябваше да се крия в съседната стая?
— А ти не си поръча достатъчно. Как можеш да живееш само на една дребна салата?
— Ако надебелея, ти няма да се върнеш при мен.
— Там, откъдето идвам, ние не броим ребрата на жените — каза Кортес. — Ако видя, че някой отслабва много, си мисля, че отново за това е виновно basuco. Там, където живея, точно тези хора забравят да се хранят.
— Толкова лош ли е този наркотик?
— Ти знаеш ли какво е basuco?
— Кокаин, съгласно докладите, които минават през мен.
— Лошо качество, недостатъчно добро за престъпниците, за да го пращат на norteamericanos, смесено с химикали, които отравят мозъка. Това се превръща в проклятието на родината ми.
— И тук е доста лошо — каза Мойра. Виждаше, че това е нещо, което истински тревожи любовника й. Както и директора.
— Разговарях с полицията у дома. Как могат работниците ми да вършат работата си, ако мозъците им са отровени от това нещо? И какво правят полицаите? Само свиват рамене и мърморят някакви извинения — а хората умират. Умират от basuco. Умират от оръжията на търговците. И никой не прави нищо, за да спре всичко това. — Кортес направи жест на разочарование. — Знаеш ли, Мойра. Аз не съм просто капиталист. Моите фабрики осигуряват работа, донасят пари в страната ми, пари за хората, да могат да строят домове и да образоват децата си. Да, аз съм богат, но помагам за изграждането на страната си — с тези ръце. Така е. Работниците идват при мен и ми казват, че децата им… Е, не мога да направя нищо! Някой ден търговците на наркотици ще дойдат и ще се опитат да ми вземат завода — продължи той. — Аз ще отида в полицията, а полицията няма да направи нищо. Ще отида при армията, но армията няма да направи нищо. Ти работиш за вашите federales, нали? Нищо ли не може да се направи? — Кортес задържа дъх, като се чудеше какъв ли ще е отговорът на този въпрос.