— Виждаш ли? Ето това е да си мързелива и да не използваш сивото си вещество. Добре. Като гледам, ще трябва да ти го кажа буква по буква. Кой ти е любимият предмет в училище?
— Рисуването.
Доктор Кронос посочи битака с широк мах на дясната си ръка.
— Случайно да ти минава през ума, че някои от хората тук също ги е бивало в часовете по рисуване в училище?
— Някои, да — отвърнах, — но по отношение на други… аз бих се справила по-добре.
Доктор Кронос кимна.
— Да, дори ти би се справила. Можеш да направиш повечето от нещата тук — картичките, малките картини, коледните подаръци. Всичко е в хороскопа ти. Ти си едно много способно момиче.
Загледах се в сергията от дясната ни страна. Продаваха ръчно изработени картички — малък къс хартия, осеян с лъскави точки — на безумно висока цена. Но хората ги купуваха. Аз можех да направя и по-хубави. Това ли ми казва той? — зачудих се наум. — Че би трябвало да се заема с правенето на подобни неща? Все пак да организираш еднократно разпродажба на битака е съвсем различно — продаваш и забравяш. Да не би да казва, че би трябвало да започна да майсторя разни неща и да ги продавам тук? Аз?
— Но аз съм само на тринайсет — рекох.
Доктор Кронос ме погледна, сякаш бях казала нещо забавно.
— „Само на тринайсет“ — повтори той с глас като на малко момиче.
— Именно. И не е моя грижа да спасявам положението. Още съм малка.
— „Още съм малка“ — повтори той отново, имитирайки ме.
За момент се ядосах. Не ми харесваше този доктор Кронос. Харесваха ми само милите, приятелски настроени хора-планети. Идеше ми да го цапардосам.
Той повдигна едната си вежда.
— Иска ти се да ме удариш, нали?
— Не — излъгах.
— Напротив, иска ти се — отвърна доктор Кронос. — Телците може да са кротки по характер през повечето време, но те са знакът на бика, а на всички ни е известно, че когато бикът се ядоса, става опасен, така че по-добре да не си му насреща.
Поех си дълбоко дъх.
— Не съм ядосана — отвърнах, но не беше точно така.
А си бях помислила, че ми е влязъл в положението и е дошъл да ми помогне, пък той ми се присмиваше и се опитваше да ме кара да работя. Е, нямах намерение да го слушам. Пък и не се налагаше. Само защото бях Момиче на зодиака, не означаваше, че трябва да правя това, което кажеха разни старчоци като него. Не си ми шеф! — помислих си.
— Е, вече ще се връщам на сергията — рекох и му обърнах гръб.
Докато се отдалечавах, той започна да се смее.
— Ей, Виктория! — извика след мен.
Погледнах през рамо.
— Да?
— Другото нещо, характерно за Телците, е това, че са…
— Да? — попитах, но се престорих, че не ме интересуваше особено.
— Инати — каза доктор Кронос и красноречиво вдигна очи към небето. — И то големи.
Десета глава
Вдъхновение
— Хей, какво става с хората-планети? — попита Хана, като се срещнахме в киното.
— Ами да, как е да си Момиче на зодиака? — добави Меган.
Направих физиономия.
— Не е толкова забавно, колкото си мислех — отвърнах, докато чакахме на опашката за билети. — Срещнах Сатурн. Доктор Кронос. Той се хвана за това, че съм добра по рисуване. Обясняваше ми, че съм практична. Мисля, че очаква от мен да майсторя разни неща за продажба или нещо откачено от сорта. Смахната история, а?
— Той откъде знае, че си добра по рисуване? — попита Меган.
— А… от хороскопа ми — изстрелях набързо, понеже не ми се искаше да споменавам нищо за разпродажбата през деня. — Като се прибрах у дома следобед…
— От обяда във вилата на чичо ти? — попита Меган.
— Ъъъ… ммм, да. Както и да е, бях затрупана със съобщения за сайтове, които да проверя. И линкове към други. Хвърлих им по едно око. Повечето бяха на арт сайтове за продажба на картички и рисунки, имаше и сайтове с информация за панаирите в региона. Мисля, че иска да се занимавам с изработването на разни дреболийки за подаръци, като хоби или нещо подобно. Не знае ли, че съм ученичка и си имам домашни за писане? Телевизия за гледане? Списания за четене? Нокти за лакиране?
Джорджи се разсмя.
— Да, не е лесно, нали? Някои хора и идея си нямат колко ни е трудно.
— Може да се е опитвал да те ориентира с какво да се занимаваш, когато пораснеш — рече Хана.
— Може — съгласих се. Навярно беше права. В училище вече бяха започнали да ни говорят по темата. Дори съветници идваха да ни обясняват за матурите по различните предмети. — Аз знам само, че искам да съм много, ама много богата.