Меган и Хана се разсмяха, но Джорджи погледна тъжно.
— Да си богат не е най-важното — каза тя. — Не мисля, че парите могат да те направят щастлив. Аз искам повече от това.
— Като какво например? — попитах я. Не можех да си представя, че някой, който имаше колкото нея, би могъл да е нещастен.
Джорджи вдигна рамене.
— Не знам. Като приятели например. Хора наоколо…
Тя изведнъж спря и прехапа устни.
Нещо я тормози — помислих си и тъкмо се канех да поговоря с нея, когато Меган се намеси. Реших, че моментът не е подходящ да разпитвам Джорджи какъв е проблемът, понеже изглеждаше така, сякаш щеше да се разплаче.
— Доктор Кронос каза ли нещо друго? — попита Меган.
Поклатих отрицателно глава.
— Не. — Думите „инат“ и „мързелива“ прокънтяха в главата ми за стотен път, откакто ги бе изрекъл, но аз отново ги пропъдих от ума си. Те се бяха забили в съзнанието ми и част от мен се опасяваше, че той е прав. Не за първи път ми казваха, че съм такава. И никак не ми допадаше мисълта, че действително бях. — Ъъъ… мислите ли, че съм ъъъ… мързелива? — попитах.
— Не повече от всеки друг. Защо? — попита Меган.
— Просто ми е чудно. Ами инат?
— Определено — отвърна Хана.
Джорджи и Меган също кимнаха, съгласявайки се с нея.
— Да — отвърнаха в един глас. — И то много.
— Какво? Наистина ли? Дайте ми пример.
Джорджи се разсмя.
— Ами какво ще кажеш за това, че няма да дойдеш на училищната екскурзия с нас?
Скръстих ръце пред гърдите си.
— О, това ли?
— Ами това — отвърна Меган.
— Попитай твоята жена-планета дали трябва да дойдеш — предложи Хана. — На бас, че ще е на същото мнение като нас.
Тя сигурно ще ми каже да бъда практична или ще извика онзи гадняр Кронос да ме посъветва да тръгна пешком натам, или нещо друго, също толкова безполезно — помислих си, но така или иначе си признах, че си бях инат. А не исках да съм такава. Ще помоля хората-планети за съвет — реших. — Ще им покажа на тях кой е инат. Нямах какво да губя, а и наистина ми се ходеше с останалите до Италия.
— Ей сега се връщам.
— Къде отиваш? — попита Меган, като тръгнах към дамската тоалетна.
— До тоалетната — отвърнах. Предпочитах да остана сама, за да изпратя съобщение на Неса от зодиакалния си телефон, защото не ми се искаше някой да ми наднича през рамото.
След като се затворих в кабинката, извадих телефона от раницата си и написах въпроса си: „Трябват ми пари за пътуване до страната на макароните. Някакви предложения?“ Отговорът дойде минута след това: „Използвай уменията си“.
Написах: „Аз съм ученичка. Нямам време“.
Отговорът беше: „Извинения“.
Имах чувството, че доктор Кронос някак беше окупирал линията. Пратих още едно съобщение: „Има ли някой друг там, освен Сатурн?“ Този път не последва отговор, но минута по-късно телефонът звънна. Беше Неса. Пфу — изругах наум.
— Окей — рече тя. — Проверих отново хороскопа ти. В него излиза неочаквана среща с Плутон и Сатурн по-рано днес. Е, как мина?
— Пи Джей е страшно готин — отвърнах. — Но доктор Кронос май не е от най-забавните, а?
Неса се засмя.
— Е, и на него му се случва да се усмихне. Но аз те предупредих, че е известен като строгия преподавател на зодиака. Този, който има на какво да те научи. Вслушвай се в думите му, Тори. За твое добро е. Бива си го, без майтап.
Дали й прави забележки за акцента й, когато говори? — зачудих се наум, но реших да не я питам.
— Учим достатъчно уроци в училище. Какво друго показва хороскопът ми? Няма ли нещо хубаво?
— Хороскопът на всеки е комбинация от много неща — отговори Неса. — И изцяло от теб зависи дали те ще са за добро, или лошо. Понякога, колкото и да се опитваш да избегнеш нещо, не можеш. Но спокойно, задава се положителното влияние на Юпитер, така че би трябвало всичко да е наред.
— Това е Джо, нали? Юпитер. Мъжът от ресторантчето за деликатеси. Юпитер е планетата на веселието и изобилието, нали?
— Точно така, мила — отвърна Неса.
— Какво означава тогава това положително влияние на Юпитер?
— Ами обикновено, когато е в хороскопа ти, ти носи нещо като късмет. Може да се прояви изневиделица като печалба или пък като неочаквана сполука.