Мълвата за разни неприятели винаги е съществувала в Египет. Не обърнах внимание на тези новини, както бях сторил поне с още петдесет подобни преди. Обаче капитанът бе сигурен източник и аз побързах да разкажа чутото на Танус.
— Никой не може да победи този мистериозен враг? — Той се усмихна. — Бих искал да ги видя срещу моите момчета. Ще им покажа какво означава непобедим. Как каза, че се наричат тези могъщи воини, които пристигат като вятър?
— Изглежда, са се нарекли „царе-пастири“ — отвърнах аз. — Хиксоси. — Нямаше така леко да произнеса името им, ако знаех какво щеше да означава то за нашия свят.
— Царе, а? Е, добре, те ще открият, че моите разбойници не са лесна плячка. — Бързо престана да мисли за тях и много повече го заинтересуваха новините за господаря Интеф. — Само да знаехме със сигурност истинското му местонахождение, щях да изпратя един отряд да го арестува и да го доведе обратно, за да понесе наказанието си. Когато отида в именията, които някога са принадлежали на семейството ми, усещам духа на баща ми. Зная, че той няма да намери покой, докато не отмъстя за него.
— Няма да е толкова лесно. Интеф е лукав като пустинна лисица. Не вярвам да го видим отново в Египет.
Когато изрекох това, боговете на мрака сигурно са се задавили от смях.
Тъй като бременността на господарката ми напредваше, налагаше се да настоя да ограничи дейностите си. Забраних й да посещава болниците и сиропиталищата от страх да не се зарази от болестите на бедните. През най-горещите часове на деня я карах да почива в беседка, която бях построил във водната градина за великия владетел. За да се развлича в принудителното си бездействие, фараонът й изпрати музиканти, а аз се принудих да изоставя работата си по Двореца на Мемнон и да й правя компания, да й разказвам истории и да се възхищавам с нея на последните подвизи на Танус.
Внимателно следях с какво се храни, не й позволявах да пие бира или вино. Бях се уговорил с градинарите от двореца да носят пресни плодове и зеленчуци всеки ден и изрязвах сланината от месото, за да не стане детето й лениво. Приготвях всяко от блюдата й лично, а преди да заспи вечер, й давах отвари, за да укрепне бебето й.
Разбира се, когато тя ненадейно заявяваше, че иска задушени дробчета и бъбреци на газела, салата от езици на чучулига или печени гърди от дива дропла, царят незабавно изпращаше стотина от своите мъже в пустинята, за да доставят тези деликатеси. Аз премълчавах пред господаря Танус за тези желания на моята господарка, защото се страхувах да не би, вместо да воюва със самозвания фараон, армията му да се впусне в пустинята на лов за газели, чучулиги или дропли.
Когато раждането наближи, нощем лежах буден. Бях обещал на царя принц, но той не очакваше наследникът да се появи толкова рано. Дори и бог би преброил дните от началото на празника на Озирис. Ако детето е момиче, не можех да направя нищо, но поне можех да подготвя фараона за ранната му поява.
Интересът на фараона към бременността и раждането временно надделя над манията му за храмове и гробници. Трябваше да го убеждавам почти всеки ден, че твърде тесният ханш на господарката Лострис не е пречка за нормално раждане и че въпреки крехката си физика тя ще се справи.
Възползвах се от възможността да го информирам за интересния, но малко известен факт, че много от великите атлети, бойци и мъдреци в историята са се родили преждевременно.
— Смятам, Ваше Величество, че мързеливците пропиляват силите си в прекалено излежаваме, докато великите мъже са неизменно ранобудни. Забелязал съм, че ти, божествени фараоне, винаги си на крак преди изгрев-слънце. Не бих се учудил, ако си роден преждевременно. — Знаех, че не е вярно, но той не би ми противоречил. — Няма да се учудя, ако синът последва примера на своя баща и излезе по-рано от утробата на майка си. — Страхувах се да не съм прекалил с доводите си, но царят изглеждаше убеден от моето красноречие.
Накрая детето ни съдейства по най-благоприятен начин, като закъсня с две седмици, а аз не направих нищо, за да го накарам да побърза. Срокът се доближи толкова до нормалния, че нямаше повод за злите езици, а фараонът бе ощастливен с преждевременното раждане, което бе започнал да смята за желателно.
За мен не бе изненадващо, че родилните болки на господарката се появиха в най-неподходящо го време. Водите й изтекоха на третия час през нощта. Тя нямаше навика да улеснява работата ми. Поне имах извинение да не викам акушерка, защото нямах доверие на тези вещици със засъхнала кръв под дългите им нокти.