— Очевидно е бил заченат в буря — отбелязах сухо аз, а царицата се изкиска и въздъхна печално.
— Скъпият ми Танус никога няма да сподели с нас тези интимни моменти. Съзнаваш ли, че той още не е държал в ръцете си Мемнон и вероятно никога няма да го стори? Мисля, че ще заплача.
— Овладей се, господарко. Ако плачеш, млякото ти може да се вкисне.
Предупреждението бе невярно, но ефикасно. Тя преглътна сълзите си.
— Има ли начин да дадем възможност на Танус да се порадва на нашето бебе?
Замислих се и направих предложение, което я накара да извика от удоволствие. Като потвърждение на казаното принцът гръмогласно се оригна.
На следващия ден, когато фараонът дойде да посети сина си, царицата веднага се възползва от предложението ми.
— Скъпи и божествени съпруже, помислил ли си да избереш официални наставници на принц Мемнон?
Фараонът се засмя снизходително.
— Та той е бебе. Не трябва ли първо да се научи да ходи и говори, преди да бъде обучаван в други умения?
— Смятам, че наставниците му трябва да бъдат определени сега, така че да се опознаят.
— Много добре. — Той се усмихна и взе детето на коляното си. — Кои предлагащ?
— За неговото обучение ще ни трябва някой от големите ни учени. Човек, който разбира всички науки и мистерии.
Очите на господаря блеснаха.
— Не мога да се сетя за някой човек, който да отговаря на това описание.
Той ми се усмихна: детето бе изменило характера на фараона. От раждането на Мемнон бе станал весел и за момент си помислих, че ще ми намигне. Но новото му отношение към живота не отиваше чак толкова далече.
Царицата продължи невъзмутимо:
— Освен това се нуждаем от воин, вещ в бойните изкуства, за да направи от него истински войник. Смятам, че трябва да е млад и от добро потекло. Да е заслужил доверието ни и, разбира се, да е верен на короната.
— Кого предлагаш за това място, скъпа моя? Малцина от воините ми отговарят на тази изисквания.
Не вярвам въпросът на фараона да съдържаше коварство или лоши намерения, но господарката не беше глупава. Тя наведе грациозно глава и каза:
— Царят е мъдър и знае кой от генералите му отговаря за тази роля.
На следващото заседание фараонът обяви наставниците на принца: робът и лекар Таита щеше да бъде отговорен за образованието и възпитанието на малкия принц. Това не учуди никого, но в залата се понесе шепот, когато той допълни:
— За обучението му по боравене с оръжия и по военна тактика и стратегия отсега нататък ще отговаря Великият египетски лъв, господарят Танус.
Така за господаря Хараб стана задължение, когато не е на поход, да посещава принца в началото на всяка седмица.
Докато господарката очакваше да бъдат завършени новите й покои в Двореца на Мемнон на другия бряг на реката, тя се бе преместила в едно от крилата на палата на великия владетел с изглед към водните градини, които бях построил някога за баща й. Това съответстваше на новото й положение на главна съпруга на фараона. Седмичното посещение на наставниците на принца ставаше в беседката в присъствието на царица Лострис. Често идваха много благородници и официални лица, а понякога и самият фараон с цялата си свита, тъй че бяхме под голямо напрежение.
Обаче понякога оставахме само четиримата. В първия подобен случай на уединение царица Лострис положи за пръв път принца в ръцете на баща му, а аз бях свидетел на голямата радост, с която Танус погледна лицето на сина си. Мемнон се държа достойно и повърна върху униформата на баща си, но дори тогава той не го остави.
От тогава нататък пазехме всяко събитие от живота на детето за времето, когато Танус ще е с нас. Той му даде първата лъжичка с каша, а принцът бе така сепнат от непознатия вкус, че сбърчи лице и изплю дразнещата го храна по брадичката си. Сетне силно зарева за майчиното мляко. Царицата го взе в прегръдките си и му подаде гърдата си, а Танус ги наблюдаваше смаяно. Неочаквано бащата посегна и измъкна зърното от малката му уста. Това не се стори занимателно нито на принца, нито на мен. Той бе недоволен от безцеремонния жест и го показа, а аз бях шокиран. Представих си как царят пристига неочаквано и сварва Великия египетски лъв с ръка на дясната гърда на Нейно Величество.
Когато запротестирах, господарката ми каза:
— Не се превземай. Това е само невинна игра.