Флотилията хвърли котва от другата страна на реката във военен строй, но екипажите бяха в намален състав. Войниците бяха свалени от корабите и основната част от пехотата бе разположена на източния бряг.
Аз убедих фараона да позволи на господарката и на принца да останат на голямата удобна ладия, с която бяха пристигнали. Там беше по-здравословно и по-прохладно, а ако армията претърпеше поражение, бягството щеше да е много по-бързо.
Фараонът слезе на брега заедно с армията и разположи лагера си на едно възвишение над залетите с вода полета. Там имаше изоставено село; преди години селяните бяха напуснали тази оспорвана със самозвания фараон земя, където постоянно кръстосваха войски и се завързваха кратки кървави битки. Хората се бяха отказали да обработват плодородните полета. Запустялото село се наричаше Абнуб.
Водите на Нил бяха започнали да спадат преди няколко седмици. Сега полетата приличаха на мочурища, а напоителните канали бяха пълноводни.
По ограниченията, наложени му от Нембет, Танус започна да се подготвя за посрещането на заплахата. Полковете се разположиха в боен ред. Астес командваше флотата, Танус ръководеше левия фланг и централната част, а Кратас бе поел десния.
На изток пустинята се простираше до хоризонта, отблъскваща и непривлекателна. Никоя войска не би оцеляла в тази изгаряща безводна пустош. Там бе десният ни фланг, непревземаем и сигурен.
Всичко, което знаехме за Хиксос, бе, че е дошъл по суша и че не притежава флотилия. Танус очакваше да го пресрещне и да се сражава с него на сушата. Беше сигурен, че може да попречи на хиксосите да прекосят реката и по този начин да ги принуди да се бият на поле по негов собствен избор. Абнуб не беше идеалното място, но Нембет бе взел решението вместо Танус.
Селището Абнуб бе разположено на ниско и бе с открити изоставени полета около него, позволяващи врагът да бъде забелязан много преди да стигне до предните ни постове.
Танус разполагаше с тридесет хиляди от най-добрите войници в Египет. Никога не бях виждал толкова голяма войска. В действителност съмнявам се такава голяма армия да е била събирана някога в долината на Нил. Скоро Нембет щеше да пристигне с други тридесет хиляди войници. Тогава армията щеше да бъде най-великата в историята.
Придружих Танус при обиколката на военния лагер: духът на войниците се бе повдигнал, откакто той бе поел командването. Явно присъствието на фараона в лагера също бе помогнало за добрия ред. Те поздравяваха шумно младия военачалник, докато той преминаваше през многобройните им редици, и аз се почувствах много по-окуражен и облекчен от многочислеността и високия им дух.
Не можех да си представя враг, който е достатъчно силен, за да ни победи. Тук имаше дванадесет хиляди стрелци с излъскани кожени шлемове и кожени нагръдници, предпазващи от стрели. Осем хиляди копиеносци с големи щитове от хипопотамска кожа, твърди и здрави като бронз. Десет хиляди мечоносци с леопардови шапки, въоръжени също с прашки, камъните, от които можеха от петдесет стъпки да разбият черепа на противника.
Докато наблюдавах как Танус провежда учения с многохилядната войска, се чувствах все по-сигурен. Все пак се тревожех, че не знаем нищо за Хиксос и силите, които той командваше. Изтъкнах пред моя приятел, че военният съвет му бе забранил да изпраща пехотата на разузнаване, но нищо не бе споменато за използването на плаващи съдове за тази цел.
— Ти би трябвало да станеш създател на закони; можеш да накараш думите да танцуват по всяка мелодия, която свириш — пошегува се той, но заповяда на Хюи да отплава на север до Миниех или докато не се сблъска с врага. Това бе същият Хюи, когото някога бяхме пленили при Галала. Покровителстван от Танус, този млад разбойник бе напреднал бързо и сега командваше ескадра галери.
Хюи имаше изрична заповед да избягва сраженията и да докладва след четири дни. Той се завърна на четвъртия ден. Бе стигнал до Миниех, без да забележи друг кораб или отпор. Селищата по реката били изоставени, а град Миниех бил опожарен и ограбен. Хюи обаче бе пленил много дезертьори от разбитата армия на самозвания фараон. Това бяха първите хора, видели с очите си нашествието на хиксосите. Обаче никой от тях не бе влизал в бой с „царя на пастирите“. Всички побягнали при приближаването му. Техните разкази бяха следователно пресилени и не заслужаваха доверие.