В този хаос, в тази кървава кланица единствено Сините крокодили стояха непоколебими около Танус. Бяха малък остров в потока от бягащи и дори колесниците не можеха да ги разбият, защото с умението си на велик военачалник той се бе разположил в камениста местност, където колесниците не можеха да минат. Хората му се бяха наредили като стена около трона на фараона.
Оказах се в центъра на този кръг от герои, защото бях останал до царя. Около мен се биеха и вълнуваха войници, нападайки и отстъпвайки на приливи и отливи като вълни.
Видях Кратас да си пробива път през разбитото дясно крило към нас. Шлемът му привличаше стрелите на хиксосите, но той се измъкна невредим и нашият кръг се отвори за него. Кратас ме забеляза и се изсмя доволно:
— В името на Сет, това е много по-забавно, отколкото да строиш дворци, нали?
Никак не бе остроумен този Кратас, но бях твърде зает със спасяването на кожата си, за да му отвърна.
Той и Танус се срещнаха близо до трона. Кратас се ухили глуповато:
— Не бих пропуснал това за всичките богатства на фараона. Искам една от тези хиксоски шейни за себе си.
Кратас не разбираше от техника. Дори сега той смяташе колесницата за шейна. Въображението му не отиваше по-далече.
Танус докосна едната страна на шлема си с меча за поздрав и въпреки че говореше спокойно, лицето му имаше загрижен вид. Току-що бе загубил битката, армията и може би цялата империя.
— За днес можем да прекратим сражението — каза той на Кратас. — Нека проверим дали тези хиксоски чудовища могат да плуват така добре, както препускат. Назад към реката! — Сетне, рамо до рамо, двамата си пробиха път през редиците към трона, където все още стоях.
Виждах главите им над нашия отбранителен пръстен. Разбитата ни армия се стичаше към реката, преследвана от колесниците.
Забелязах златната колесница на хиксоския цар да се отделя от строя им и да се насочва към нас. Животните му тъпчеха нашите войници, а други бяха насечени от ножовете на колелата му. Водачът спря колесницата, преди да стигне до бариерата от камъни, която ни предпазваше. Балансирайки с лекота на платформата, хиксосът взе двойноизвития си лък и го насочи към мен, или поне така ми се стори. Стрелата прелетя над главата ми и аз се обърнах да проследя полета й. Тя се заби дълбоко в гърдите на фараона.
Той изхриптя и залитна на трона си. Нямаше кръв, защото стрелата запълваше раната, перата на нея бяха ярки — червени и зелени. Фараонът се наклони настрани и рухна към мен. Протегнах ръце, за да го задържа. От тежестта му паднах на колене, така че не видях кога колесницата се е отдалечила, но чух подигравателния смях на хиксоса.
Танус се надвеси над мен, както държах царя.
— Лошо ли е ранен?
Машинално щях да отговоря:
— Убит е.
Дълбочината на раната означаваше, че не може да бъде спасен. Обаче знаех, че ако разберат за смъртта на Великия Египет, войниците ни ще загубят кураж. Затова отвърнах:
— Той е тежко ранен. Но ако го върнем на ладията, може да се оправи.
— Донесете ми щитове! — нареди Танус.
Когато ги донесоха, внимателно положихме фараона на тях. От раната все още не течеше кръв, но бях сигурен, че гръдният му кош е изпълнен с нея като мях с вино. Потърсих върха на стрелата, но тя не се показваше на гърба му. Острието все още бе забито дълбоко в гърдите. Бързо отчупих стърчащата част на стрелата и покрих фараона с ленена наметка.
— Таита — прошепна той. — Дали ще видя отново сина си?
— Да, Ваше Величество, кълна се.
— И династията ми ще оцелее?
— Плочките на Амон Ра са го предсказали.
— Да дойдат десет силни мъже! — изрева Танус.
Те се струпаха около носилката и повдигнаха царя.
— Направете „костенурка“! Стойте близо до мен! — С щитовете си войниците оформиха стена около царя.