Господарката мълчеше. Смятам, че едва тогава осъзна тежестта на поръчението, с което фараонът я бе натоварил.
Той така силно стисна ръката й, че кокалчетата му побеляха, и тя трепна.
— Закълни се в собствения си живот и надеждата за безсмъртие. Закълни се пред моите министри и царската ми свита. Закълни се пред мен в името на Хапи, твоята богиня-покровителка и в името на свещената троица Озирис, Изида и Хор.
Царица Лострис погледна към мен и в очите й се четеше сърцераздирателна молба. Бях сигурен, че веднъж дала думата си, тя щеше да я удържи с цената на всичко. В това отношение беше като любимия си. Знаех, че приближените й ще трябва да платят същата цена. Клетвата, дадена сега пред фараона, можеше един ден да стане непоносимо бреме за всички нас, включително за принц Мемнон и роба Таита. И все пак не можеше да се противоречи на фараона, когато той лежеше на смъртното си ложе. Кимнах почти незабележимо. По-късно щях да изпитам добрите страни на тази клетва и като писар на закони щях да я оформя малко по-внимателно и по-благоразумно.
— Заклевам се в Хапи и всички богове — изрече царица Лострис тихо, но ясно и след години поне стотина пъти ми се искаше да не го бе правила.
Царят въздъхна доволно и отпусна ръката й.
— Сега съм готов за теб, Таита, каквато и съдба да са ми отредили боговете. Само ме остави да целуна още веднъж сина си.
Докато доведат нашия изящен малък принц, аз изгоних безцеремонно тълпата царедворци от каютата. Сетне приготвих сместа за болкоуспокояващата отвара и я направих възможно най-силна, защото болката можеше да погуби усилията ми и да убие пациента така бързо, както неволната грешка на скалпела ми.
Когато фараонът изми сместа, изчаках зениците му да се свият и клепачите му да се затворят. После изпратих принца да се оттегли с бавачките си.
Когато напуснах Тива, очаквах да имам работа с рани от стрели, така че бях взел със себе си медицинските си лъжици. Бях си ги направил сам, въпреки че имаше шарлатани в Газа и Мемфис, които твърдяха, че изобретението е тяхно. Благослових лъжиците и скалпела си на пламъка на лампата и си измих ръцете в горещо вино.
— Не смятам, че е разумно да използваш някоя от своите лъжици, когато острието е забито толкова близо до сърцето — каза ми господарката, докато наблюдаваше приготовленията. Понякога тя говореше като ученик, изпреварил своя учител.
— Ако оставя стрелата, със сигурност ще е смъртоносно. Ще го убия също толкова сигурно, колкото ако му отсека главата. Това е единственият начин да го спася.
За миг се взряхме един в друг и си казахме много неща без думи. Това бе видението от плочките на Амон Ра. Дали не се опитвахме да избегнем последствията?
— Той е мой съпруг. Той е фараон. — Господарката взе ръката ми, за да придаде по-голяма сила на думите си. — Спаси го, Таита! Спаси го, ако можеш!
— Знаеш, че ще го сторя — отвърнах аз.
— Нуждаеш ли се от помощта ми?
Тя ми бе асистирала толкова много пъти. Кимнах в знак на съгласие и се наведох над царя.
Имаше три начина за изваждане на стрелата. Първият бе да я изтегля. Бях чувал за хирург в Дамаск, който огъвал клон от дърво и завързвал края му за стрелата. Когато отпуснел клона, стрелата се изтръгвала от тялото. Не бих приложил този брутален метод, едва ли някой би го преживял.
Друг метод бе стрелата да се натисне, докато не излезе от другата страна на тялото. За да се постигне това, стрелата трябваше да продължи естествения си ход, което можеше да стане с дървен чук, като пирон през дъска. Когато острието се покаже, стрелата се издърпва. Тази манипулация е не по-малко жестока от предишната.
Моят метод бе лъжицата на Таита. Бях я нарекъл скромно на себе, защото претенциите на другите бяха неоснователни, а потомството трябваше да научи за гениалността ми.
Първо разгледах стрелата на хиксосите, която бях взел заедно с лъка от преобърнатата колесница. Много се изненадах, когато видях, че острието не е от бронз, а от кремък. Кремъкът е по-евтин и е по-лесно да се намери в големи количества, но рядко съм виждал военачалници, които да икономисват, когато тръгнат да завладяват някое царство. Тази стрела с кремъчен връх говореше красноречиво за ограничените ресурси на хиксоса и показваше причината за неговото свирепо нападение срещу Египет. Войните са борба за земя и богатства и, изглежда, хиксосите изпитваха недостиг от тези основни неща.
Трябваше да се надявам, че върхът на стрелата, заседнала в гърдите на фараона, е със същата форма и конструкция. Сравних две от лъжиците с формата на островърхото парче камък. Лъжиците ми са с разнообразен размер и подбрах две, които плътно обхващаха острието с полирания си метал.