— Вече са превели конете си. Виж там!
Почти незащитени, освен неколцината въоръжени стражи, на западния бряг бе струпано огромно стадо от тези ужасни животни. Предполагам, че бяха няколко стотици; дори от разстояние можехме да различим дългите им гриви и опашките, веещи се на силния северен вятър. Те представляваха обезпокоителна гледка за нас. Някои от мъжете около мен ги побиха тръпки и с омраза започнаха да ги проклинат. Чух един от тях да мърмори мрачно:
— Хиксосите хранят тези чудовища с човешко месо, като опитомените лъвове и чакали. Това е причината така да избиват враговете си. Трябва да им набавят храна. Само можем да гадаем колко от нашите другари вече са в коремите им.
Не можех да му противореча, дори на мен ми се гадеше от чувството, че може би казва истината. Насочих вниманието си от тези красиви, но кървави чудовища към галерите пред нас.
— Хванали сме ги точно когато прехвърлят войници и колесници — извиках на Танус.
Палубите на превзетите галери бяха претъпкани с колесници и войници. Щом осъзнаха положението си, някои от хиксосите се опитаха да се върнат на източния бряг. Те се сблъскаха с галерите, които ги следваха, скупчиха се на едно място и безпомощно се понесоха по течението.
Танус се изсмя, когато видя объркването им, и извика срещу вятъра:
— Обща заповед. Засилете гребането, готови за атака. Запалете стрелите.
Хиксосите не бяха виждали нападение с горящи стрели и при мисълта за това какво ги очакваше аз се изсмях заедно с Танус, но нервно. Тогава изведнъж се смразих и смехът ми секна.
— Танус! — Хванах го за ръката. — Виж! Погледни в галерата най-отпред! На капитанското мостче. Там е нашият предател.
За момент той не разпозна високата, изправена фигура до парапета на галерата, защото беше с ризница и висок хиксоски шлем. Сетне рязко изръмжа, изпълнен с ярост.
— Интеф! Как не се сетихме, че е той?
— Сега виждам ясно нещата. Той е довел Салитис до Египет. Той умишлено е изкусил хиксосите с богатствата на Египет.
Омразата и обидата ми не бяха по-слаби от тези на Танус.
Той взе Ланата и пусна една стрела, но разстоянието бе голямо и тя се плъзна по бронята на Интеф. Видях как главата му трепна от удара и той погледна право към нас над водата. Забеляза ни двамата с Танус и за момент ми се стори, че видях страх в очите му. После се скри.
Водещата ни ескадра налетя на група въртящи се в кръг галери. С разкъсващо скърцане нашите бронзови рога се забиха в тази на Интеф и аз паднах при удара. Когато успях да се изправя, гребците вече гребяха обратно и с още едно раздиращо поскърцване на дърво ние се откъснахме от ударения съд. Едновременно с това нашите войници изсипаха върху него дъжд от огнени стрели. Остриетата бяха от насмолен папирус и горяха като комети. Оставяйки искрящи следи, летяха към платната. Северният вятър раздухваше огъня и той се издигаше по такелажа с изключителна бързина. Водата нахлуваше през дупките, които бяхме пробили в корпуса и той рязко се наклони. Платната изгаряха бързо. Горещината опърли миглите ми от разстояние. Тежкият грот гореше ярко и падна на палубата, затискайки под себе си екипажа и струпалите се войници. Писъците им пронизваха ушите ни, а косите и дрехите им избухваха в пламъци. Спомних си равнината при Абнуб и не изпитах никакво съжаление, докато те скачаха през борда и се давеха от тежестта на броните си. Само водовъртежи и малки облачета пара сочеха къде са изчезнали.
Една след друга галерите на хиксосите горяха и потъваха. Враговете ни нямаха нито опита, нито умението, с които да осуетят нашата атака, и бяха безпомощни като нас при нападението на колесниците им. Нашите галери отстъпиха и нападнаха отново, пробивайки корпусите на техните плавателни съдове и изпращайки порой горящи стрели върху тях.
Не откъсвах поглед от първата галера, която бяхме нападнали, за да открия Интеф. Тя беше почти разрушена, когато той се появи отново. Беше захвърлил шлема и въоръжението си и бе останал само с ленена препаска. Задържа се с лекота на планшира на потъващия съд и сетне, когато огънят стигна до него, се хвърли през борда.
Беше син на Нил, чувстваше се като у дома си в неговите води. След минута се показа на около петдесет крачки от мястото, където се бе гмурнал. С дългата си мокра коса много приличаше на видра.
— Ето го! — изкрещях на Танус. — Настигнете тази свиня!
В същия миг младият мъж заповяда „Дъхът на Хор“ да завие, но колкото и да беше бърз кормчията, галерата бе бавна заради греблата. Господарят Интеф се плъзгаше във водата като риба, насочвайки се към източния бряг и търсейки защита мри хиксоските си съюзници.