Принц Мемнон яздеше Блейд във водещия впряг. Хюи бе завързал едно въже около гърдите на коня зад предните му крака, за да може да го управлява, защото краката на детето бяха все още твърде къси, за да се справи само. Принцът гордо махаше на баща си, който го наблюдаваше от галерата.
Когато накрая навлязохме в дълбокото и спокойно течение на реката над дефилето, песента на моряците се превърна в химн за възхвала на Хапи, която ни бе помогнала в това изпитание.
Щом се качи отново на галерата, царицата повика главния зидар и му заповяда да изсече обелиск в гранитния масив над дефилето. Докато се мъчехме с прекарването на останалата част от флотилията през прага, зидарите работиха с въодушевление и изсякоха стройна колона. Когато я завършиха, издълбаха върху нея думите, които господарката им бе продиктувала, използвайки фараонските йероглифи, в които нейното име и името на принца се съдържаха в царския орнамент.
Докато преминавахме прага, придобивахме все повече опит.
Изтеглянето на „Дъхът на Хор“ през бързеите ни отне цял ден. През следващата седмица преминавахме за два пъти по-малко време, а в дефилето се намираха едновременно пет-шест плавателни съда. Това приличаше на царска процесия; галерите се движеха плътно една зад друга. В тегленето участваха десет хиляди мъже и около стотина коня.
В тихата и дълбока зелена вода над бързеите вече имаше стотина кораба, когато хиксосите отново ни нападнаха.
Цар Салитис се бе забавил с плячкосването на град Елефантина и не бе разбрал веднага, че сме продължили нагоре по реката с по-голямата част от съкровището на фараона. Онова, което знаеше за реката и което шпионите му и Интеф са му казали, го бе убедило, че праговете са непреодолимо препятствие за корабите. Беше загубил много време в Елефантина, преди отново да се втурне след нас.
Беше плячкосал града и двореца на острова; беше плащал на информатори и измъчвал пленници, за да научи какво е станало със съкровището и принца, ала гражданите на Елефантина бяха верни поданици и бяха устояли на хиксосите, за да дадат време на флотилията да извърши преминаването.
Разбира се, това не можеше да продължи безкрайно и накрая някаква бедна душа се бе пречупила при мъченията на тирана. Цар Салитис отново бе впрегнал конете си и се бе втурнал след нас в дефилето на праговете.
Обаче Танус бе добре подготвен да го посрещне. Под негова команда Кратас, Ремрем и Астес бяха избрали старателно позициите си. Всички, които можеха да бъдат освободени от работата по изтеглянето на корабите, бяха изпратени в помощ на отбраната.
Теренът бе най-големият ни съюзник. Дефилето бе стръмно и скалисто. Пътят бе тесен и с много завои и свлачища. При всеки завой на реката се издигаха високи отвесни скали, които бяха естествена преграда. Тук колесниците не можеха да маневрират. Беше невъзможно да изоставят реката и да заобиколят дефилето през откритата пустиня. В пясъчната пустош нямаше нито вода, нито паша за конете. Тежките колесници щяха да затънат в пясъците, преди да успеят да стигнат отново до реката. За враговете нямаше избор и те бяха принудени да приближават към нас в единична колона по тесния път на брега.
От друга страна, Кратас разполагаше с достатъчно време, за да подсили природните укрепления чрез изграждане на каменни стени. Той разположи стрелците си на скалите над тези препятствия и струпа камъни по височините над пътя.
Когато предните части на хиксосите се появиха, зад каменните укрепления върху тях се изсипаха безброй стрели. Сетне, когато тръгнаха пеша, за да разчистват струпаните по пътя каменни препятствия, по заповедна Кратас клиновете изпод струпаните камъни бяха избити.
Камъните започнаха да падат върху хиксосите, помитайки мъже, коне и колесници към водите на Нил. Застанал на върха на урвата заедно с Кратас, наблюдавах как телата им подскачат и се въртят по склона и чувах слабите и отчаяни викове, отекващи в скалите. Тежестта на броните им пречеше да се задържат на повърхността и реката ги поглъщаше.
Цар Салитис бе упорит и изпрати напред още от своите войски, за да прочистят пътя, и други, за да изкачат скалите и свалят нашите части от височините. Загубите на хиксосите в мъже и коне бяха неизброими, докато ние бяхме почти невредими. Когато те се катереха по скалите с тежкото си бронзово въоръжение, ние ги обсипвахме със стрели. Сетне, преди да стигнат до позициите ни, Кратас заповядваше на войниците да отстъпят към следващото подготвено укрепление.