След дълги увещания Танус се съгласи да стреля с лъка по няколко мишени, които бях издигнал на източния бряг. Пусна повече от двадесет стрели, без да каже нищо, но явно бе удивен от точността му. Познавах Танус добре. Бе твърде консервативен. Ланата бе първата му любов и бе мъчително за него да признае предимствата на новия лък, така че не поисках да изкаже мнението си, а го оставих постепенно да се примири с истината.
Нашите разузнавачи се завърнаха и докладваха, че миграцията на ориксите от пустинята е започнала. Вече бяхме виждали няколко малки стада от тези прекрасни животни. Обикновено те пасяха по брега на реката, но побягваха навътре в пустинята, щом забележеха корабите ни. Разузнавачите казаха, че огромна маса от тях се придвижва към нас. Бях свидетел на такова нещо веднъж.
Докато се придвижваха към нови пасища, стадата се сливаха в една огромна маса, прекосяваща пустинята. Сега ни се предоставяше шанс да опитаме месото им и да изпробваме колесниците. Щом имаше какво да преследва с тях, Танус за пръв път прояви истински интерес към колесниците ми. Когато зае мястото си на платформата зад мен, забелязах, че бе сменил стария си верен лък Ланата с новия, който бях направил за него. Не казах нищо, а дръпнах юздите и конете се насочиха между хълмовете към прохода, който ни отвеждаше в пустинята.
Един ескадрон от петдесет колесници и дузина тежки коли с храна и вода за пет дни потеглиха с нас. Колесниците се движеха в редица на разстояние три дължини една от друга. Това вече бе обичайният ни начин на придвижване. За да ни бъде по-леко, бяхме само по препаски на бедрата, а мъжете ни бяха в отлично физическо състояние след месеците, прекарани на скамейките на гребците. Мускулестите им тела бяха намазани с масла и блестяха на слънцето като телата на млади богове. Всяка колесница носеше ярко оцветен отличителен флаг на дълга бамбукова пръчка. Когато погледнах назад към колоната, дори аз, който никога не съм бил войник, бях впечатлен от зрелището.
Тогава все още не осъзнавах, но оттеглянето на хиксосите бе наложило нов боен дух у хората. Бяхме учени, търговци и жреци, но сега, след решението на царица Лострис да прогони нашествениците и водени от господаря Танус, ние се превръщахме във войнствен народ.
Преминавахме хълмовете и пред очите ни постепенно се откриваше пустинята. Изведнъж зад купчина камъни изскочи дребна фигурка.
— Пррр! — спрях конете аз. — Какво правиш тук толкова далеч от корабите?
Не бях виждал принца от предишната вечер и смятах, че е при бавачките си. Да се натъкна на него тук, в пустинята, бе голям шок за мен. Погледът ми бе гневен. Той не бе навършил шест години, но беше с играчката си лък през рамо, а на лицето му забелязах упорития израз, който ми напомняше за баща му, когато изпаднеше в едно от лошите си настроения.
— Идвам на лов с вас — заяви Мемнон.
— Не, няма — възпротивих се аз. — Веднага ще те върна при майка ти. Тя знае какво да прави с малко момче, което тайно се е измъкнало от лагера.
— Аз съм принцът на Египет — изрече Мемнон, но устните му трепереха въпреки предизвикателния му тон. — Никой не може да ми забрани. Мое право и свещен дълг е да водя хората си.
Сега бяхме на опасна територия. Принцът знаеше правата си, а аз бях този, който го бе научил на тях. Обаче наистина не очаквах да ги приложи толкова скоро. Бе невъзможно да се спори с него и аз напрегнато обмислях как да намеря изход от положението.
— Защо не ме помоли?
— Защото щеше да отидеш при майка ми — откровено си призна той, — а тя щеше да те подкрепи както винаги.
— Все още мога да отида при царицата — заплаших го, но той погледа към долината, където корабите изглеждаха малки като играчки, и ми се усмихна. И двамата знаехме, че няма да заповядам целият ескадрон отново да поеме в обратна посока.
— Моля те, нека дойда с теб, Таита — промени тона той.
Малкото дяволче ме атакуваше по всички фронтове. Бе невъзможно да му откажа, когато пуснеше в ход чара си. Тогава ми хрумна нещо.
— Трябваше да попиташ него.
Отношенията между тях двамата бяха доста особени. Само ние тримата — двамата родители и аз — знаехме истината. Принцът мислеше за Танус като за свой наставник и командир на своята армия. Въпреки привързаността си детето се страхуваше от него. Танус не беше човек, с когото малко момче, пък било то и принц, би си поиграло.