Аз разчитах думите по движението на устните им, когато се събираха по брега. Те не знаеха за тази моя способност.
— Ще бъдем като в капан зад тези ужасни прагове и никога няма да се завърнем надолу по реката. Трябва да си тръгнем сега, преди да е станало твърде късно.
Дори на съвета, свикан от регентката, прочетох същите думи по устните на някои от великите господари на Египет, които седяха отзад и си говореха с приглушени гласове.
— Ако продължим, всички ще умрем в тази пустиня и душите ни ще скитат вечно в нея без почивка.
Между младите благородници имаше един, който бе твърде арогантен и своеволен. Подхранваше недоволството и бунтуваше хората. Трябваше да действам бързо и решително. Чух какво каза господарят Акер на един от привържениците си.
— Ние сме в ръцете на тази жена, малката блудница на мъртвия фараон. Това, от което се нуждаем, е силна мъжка ръка, която да ни ръководи. Трябва да намерим начин да се отървем от нея.
Първо, с помощта на стария ми приятел Атон, открих имената на всички съзаклятници и предатели. Не ме учуди, че начело на списъка бе името на господаря Акер, по-големия син на Меркесет, на чиито устни прочетох предателските думи. Той бе млад мъж, възгордял се твърде много от себе си. Подозирах, че мисълта самият той да седне на престола никак не му е чужда.
Когато обясних на Танус и господарката какво смятам, че трябва да бъде сторено, те свикаха съвета.
Царица Лострис откри заседанието.
— Много добре разбирам как милеете за собствената си земя и колко сте уморени от пътуването. Споделям всяка ваша мечта за Тива.
Видях Акер да разменя многозначителни погледи с приятелите си и подозрението ми се засили.
— Обаче, жители на Египет, нищо не е така лошо, както изглежда. Хапи бди над пътешествието ни, както обеща. Ние сме много по-близо до Тива, отколкото мислите. При завръщането ни в нашия любим град, няма да изминем същия път. Няма да се изправяме още веднъж пред опасностите и затрудненията на тези опасни прагове, които препречват пътя по реката.
Хората се развълнуваха и зашушукаха недоверчиво. Акер се изсмя, не твърде силно, за да прекрачи прага на уважението и благоприличието, но въпреки това господарката го забеляза.
— Господарю Акер, виждам, че поставяте думите ми под съмнение.
— В никакъв случай. Ваше Величество. Проклинам тези предателски помисли. — Той отстъпи бързо. Още не беше достатъчно силен, нито достатъчно сигурен в хората си, за да се противопостави. Бях го хванал, преди да се подготви.
— Моят роб Таита начерта курса на реката, които изминахме през тези години — продължи царицата. — Всички сте виждали колесницата с флагче на колело, което измерва разстоянието. Таита наблюдава небесните тела да открие посоката на пътуването ни. Заповядвам му сега да застане пред съвета и да разкрие своите изчисления.
Принц Мемнон ми бе помогнал да направим копия на картата на двадесет нови свитъка. На девет години той вече бе добър писар. Раздадох копията на благородниците, така че обясненията ми да са по-ясни. Привлякох вниманието им към почти кръговия курс, който следвахме, откакто напуснахме Елефантина.
Учудването им бе очевидно. Само жреците имаха някаква представа за това, което бях направил. Те също наблюдаваха звездите и бяха вещи в навигацията. Но дори те бяха изненадани от дългия завой на реката. Това не беше учудващо, след като копията на картата, която им показах, не бе съвсем точна. Бях си позволил известна волност в данните заради Акер и неговите поддръжници и завоят на реката изглеждаше по-малък, отколкото предполагаха моите изчисления.
— Знатни мъже, както можете да видите на тези карти, откакто преодоляхме втория праг, сме преплували хиляда мили, но сега се намираме на не повече от неколкостотин мили от мястото на нашето заминаване.
Кратас се изправи, за да зададе въпрос, който му бях подсказал, преди да започне събранието.
— Това означава ли, че ще е възможно да изминем този кратък път през пустинята и да стигнем до втория праг за същото време, за което се стига от Тива до Червено море и обратно? Бил съм на такова пътешествие няколко пъти.