Когато свърших, Миямото изглеждаше по–мрачен, отколкото изобщо го бях виждал.
— Ще ми се да ме беше послушал — каза той. — Но… вече няма значение.
— И на мен ми се ще да те бях послушал.
И още докато изричах последната реплика, осъзнах, че това не е съвсем вярно. Във Филипините ми беше омръзнало. А какъвто и да бе Виктор, в никакъв случай не можеше да се нарече скучен. Дълбоко в себе си изпитвах възбуда от… може би от предизвикателството? От разнообразието? От опасността? Дали всъщност не се радвах, че нещата са се развили така, за да мога да се заема с това, казвайки си, че не съм имал избор?
„Точно така — представих си как ми кимва Лудия Джейк. — А и няма от какво да се срамуваш. Тази игра ти харесва, Джон–Джон. И си те бива. Може би си един от най–добрите. Обаче няма как да си най–добър в игра, в която не участваш.“
Пропъдих тези мисли, защото не се отнасяха пряко до непосредствения проблем.
Или пък защото изводите не ми допадаха.
— Какво ще правиш? — попита Миямото.
— Ами мисля, че е най–добре да изпълня поръчката, не смяташ ли?
— Категорично не! Дори те съветвам да напуснеш Токио. Отново да изчезнеш. Вече си го правил.
Бях се надявал да не го обременя със заплахата на Виктор, но започвах да разбирам, че ще е трудно.
— Опасявам се, че нещата са малко по… по–сложни — отвърнах аз.
Той леко пребледня, сякаш вече разбираше или поне усещаше.
— Какво искаш да кажеш?
Предадох му думите на Виктор за това, че Миямото е гарантирал за мене. И че ако не направя каквото иска, той щял да заключи, че Миямото не е надежден.
Когато свърших, той беше още по–пребледнял.
— Съжалявам — казах аз. — Просто… не си бях представял такова нещо. А трябваше. Обаче не си го представях.
Миямото поклати глава.
— Не си виновен ти. Вината е моя. Ти не познаваше Виктор. За разлика от мен. Трябваше да предвидя, че ще направи нещо такова.
— Ти ме предупреди, че идеята е лоша. И имаше право, въпреки че не си можел да предвидиш подробностите. Аз обаче настоях. И затова аз ще оправя нещата.
Той кимна — колкото в знак на съгласие, толкова и от облекчение, струва ми се.
— Как?
— Ами за начало ще почна работа по човека, когото Виктор иска да очистя. Това най–малкото ще ни спечели известно време.
— Кой е той?
— Не знаеш ли?
Миямото свъси вежди.
— В момента нямаме поръчки за Виктор. Поне аз не знам за такива.
Не го бях предвидил. Този обрат ме разтревожи, както и фактът, че съм го пропуснал.
— Мамка му, просто бях решил, че… обаче е било глупаво от моя страна. Вие не сте единственият клиент на Виктор.
— Не и ако си прав, че той монополизира насилието в токийския подземен свят.
— Е, тогава по–добре да не ти казвам нищо повече. Това може да те изложи на още по–голяма опасност.
Той се разсмя.
— Каква по–голяма опасност от тази, която ме заплашва в момента, Рейн–сан?
Не ми се щеше да го призная, но Миямото имаше право.
— Добре — казах. — Обектът, когото трябва да ликвидирам, е от ЛДП. И отчасти затова бях приел, че поръчката е възложена от вас. Казва се Сугихара. Коджи Сугихара. Познаваш ли го?
— Разбира се, че го познавам. Той контролира фракцията Фукуда.
— А кой може да иска смъртта му?
— Кой може да иска смъртта на човек с неговото влияние ли? Много хора. Член на фракцията Фукуда, който смята, че Сугихара го е пренебрегнал. Съперник, който се надява да овладее неговата мрежа. Друга фракция, която иска да отслаби Фукуда. Но… да тръгнат срещу човек на такъв пост е много дръзко. Безпрецедентно. Моите началници никога не биха допуснали такова нещо.
— Сигурен ли си? Поръчителят може да е знаел, че ще срещне спънки, ако мине по обичайните канали и затова те е заобиколил. И направо се е обърнал към Виктор.
Миямото кимна.
— Да. Предполагам, че е възможно.
— Виктор каза, че Кобаяши бил убил друг човек вместо Сугихара. Това говори ли ти нещо?
— Друг човек ли? Не.
— Наскоро да е бил убит депутат в Диета? Или просто да е умрял?
— Не.
— Защото Виктор намекна, че в резултат на издънката на Кобаяши Сугихара усилил охраната си.
— Мога да проверя. Но каквото и да се окаже, работата е лоша. Едно е да забиеш пирон, който стърчи. Това трябва да се прави от време на време, а и вината си е на самия пирон, нали така? Доколкото знам обаче, Сугихара не е извършил нищо лошо и играе по правилата.
— Може да играе прекалено добре.
— Да, това казвам и аз. Като наказваш измамник, ти съхраняваш системата. А като наказваш победител, ти подриваш устоите й.