Някой отсреща вдигна.
— Ало? — Олег. Познах гласа и акцента му.
— Аз съм. Снощи осъществих контакт. Ако той иска да научи повече, ще дойда. Ако не, просто ще продължа да работя по въпроса.
— Не, естествено, трябва да дойдеш. Може да си тук след половин час, да?
Замислих се какво означава това. Те най–вероятно в момента бяха там — стига това да беше номерът на офиса. Теоретично можеше и да е на някакво друго място. Олег обаче не ми се струваше човек, когото Виктор е взел на работа заради превъзходните му шпионски умения. Изненадан от обаждането ми, разговаряйки по телефона на лошия си английски, той не е достатъчно досетлив и съсредоточен, за да каже „тук“, като има предвид офиса, ако се намираше някъде другаде.
Тъй че явно прекарваха доста време в сградата в Касумигасеки. Тази информация още не можеше да се използва, но представляваше поредното късче, което с времето може би щях да сглобя с други.
— Мога.
— Добре. — Олег затвори.
Половин час по–късно бях в офиса, след като бях подложен на процедурата от предишния път — изчакването, претърсването, въвеждането ми от Олег и двамата японски гангстери. Виктор беше предпазлив.
Когато влязох, той седеше и драматично плесна с ръце.
— Радвам се да те видя, приятелю, радвам се да те видя. Хубаво е, че имаш напредък, за който да докладваш. Сядай, сядай! Искам да се чувстваш удобно.
Този път нямаше райска ябълка, забелязах аз. Нито нож. Днес носеше синя тениска с яка. Бяха сменили килима — с червен. Бях си помислил, че се шегува за това, но хората му очевидно бяха решили, че е по–безопасно да вземат думите му сериозно.
— И прав съм си добре — отвърнах аз. — Не искам да ви отнемам много време.
— Няма проблем — каза Виктор. — Няма проблем. Искам да седнеш. — Той ми посочи едно от креслата.
— Пожалуйста. Моля.
Щеше да ми е по–удобно прав. Но ако се канеха да ме убият, четиримата, най–вероятно въоръжени, сигурно щяха да ме надвият, прав или седнал. Затова се настаних срещу него.
— Отлично. Благодаря, приятелю. — Руснакът се наведе напред. — А сега ми разкажи за Сугихара.
— Няма много за разказване. Можех да обясня всичко на Олег по телефона, но той ми каза, че трябвало да дойда.
— Разбира се, че е по–добре да си тук. Лице в лице, така винаги е най–добре. И тъй. Сугихара. Мъртъв е, да?
Вторачих се в него. Сериозно ли говореше?
Той изчака малко и гръмогласно се разсмя.
— Добре де, добре, значи още е жив. Няма защо да се тревожиш. Просто ми разкажи подробностите.
— Снощи имаше една сватба. Женеше се внукът на министъра на земеделието. Успях да вляза на приема. За кратко се срещнах със Сугихара. Нямах възможност да направя нищо повече, но сега го познавам по–добре, отколкото от онази изрезка от стар вестник. Което би трябвало да ограничи шанса за нова издънка като на Кобаяши.
Виктор се втренчи в мен с неразгадаемо изражение.
— Срещнал си се с него. — Това не беше въпрос. Беше констатация.
Издържах на погледа му.
— Да.
— Срещнал си се с човека. Обаче не си го убил.
— Обмислях го. Но в крайна сметка присъствието на около хиляда свидетели ме накара да се откажа. Това проблем ли е?
Пустите очи на руснака все още бяха впити в мен. Зачудих се дали не го вбесявам. Той определено ме вбесяваше. Трябваше да се овладея. Да запазя безпристрастието си. Дълбоко в себе си обаче усещах, че осъзнавам нещо.
По един или друг начин щях да убия тоя нещастник.
— Дори не е имал охрана. Бодигардът му е останал навън.
Зачудих се дали го знае със сигурност, или само налучква.
— Не съм казвал, че проблемът е в бодигарда му. Казах, че е в свидетелите. Вижте, ако искате работата да бъде свършена както трябва, може да отнеме известно време. Ако искате да действам прибързано, рискувате нова издънка, която още повече ще усложни задачата и дори може да я направи невъзможна. Това ли искате?
Виктор пак продължително се вторачи в мене. Нахвърлеше ли ми се, щях да се провра под него, да забия пръсти в очите му и да го блъсна към Олег, а после да си проправя път към вратата. Макар че шансовете ми нямаше да са големи.
— Прибързано — повтори той, като се чешеше по тила. — Мислех си, че знам тая дума. Обаче явно не съм я разбирал. Това означава ли през половината време на партито да си правите секси очички с оная италианка, жената на Сугихара?
Предположението ми се потвърждаваше — негов човек беше присъствал на сватбата. Сигурно същият, от когото е получавал сведения за противниците си в ЛДП и на улицата. Това му беше позволило бързо да определи обектите, които се опитват да му попречат, и да прати хора да ги пребият до смърт.