Само че този ход на Виктор, каквото и да се криеше зад него, не ме свари неподготвен. Може и да се бях държал неловко на сватбата, но руснакът задействаше всичките ми бойни аларми, а за мен сражението е като завръщане у дома.
— Значи сте знаели, че той има жена, и не сте ми казали?! — леко сниших глас аз. — Това е сериозна оперативна връзка. Можех да я издиря като начин да се добера до Сугихара, вместо случайно да се натъкна на нея. Имах късмет. На късмет ли искате да разчитам, или ще ми съдействате, като ми кажете всичко, каквото знаете?
Но Виктор сигурно не го беше знаел. Преди сватбата. Вътрешният му човек явно го бе осведомил за случилото се след приема. Като му отправях такова обвинение, аз едновременно скривах подозрението си и го принуждавах да заеме отбранителна позиция.
Обаче трябваше да внимавам. Ако прекалено го притиснех в ъгъла, нещата бързо можеха да загрубеят.
Виктор присви очи и бавно кимна.
— Ти не се… страхуваш от мен. — И това не беше въпрос. А констатация.
Предпазливо го наблюдавах.
— Просто искам да свърша работата. И то както трябва.
— Интересно. Харесвам хора, които не се страхуват от мен.
Помислих си, че ме баламосва. Според мен този тип искаше от него да се страхува всеки, който дори само чуе името му, и общо взето, успешно го постигаше. Макар да не бях сигурен дали лъже мен, или самия себе си.
Той се отпусна назад, сякаш за да се вгледа в мен по–отдалече.
— Но може би също е вярно, че човек, който не се страхува от мен… е опасен.
— Уплашете някого достатъчно, и ще се смаете колко опасен може да стане — отвърнах аз.
Виктор продължи да се взира в мен и мълчанието взривоопасно се проточи. С периферното си зрение видях, че хората му ни наблюдават. Дясната ръка на Олег се насочи към кръста му — канеше се да извади оръжието си несъмнено. Приготвих се да блокирам движението му.
После Виктор отметна глава назад и се разсмя. Това продължи около половин минута, гръмкият му глас кънтеше в стаята. Когато най–после се поуспокои, той пак се наведе напред, като все още се смееше и бършеше очи.
— Както казах, ти си много забавен — насочи показалец към мен руснакът. — Наистина ми харесваш, забавни човече. Добре, значи е хубаво, че не се страхуваш от мен, да?
— Така смятам. А сега има ли още някаква информация, която възнамерявате да продължавате да криете от мен? Или все пак искате да ви свърша работата?
Той отново избухна в смях и запляска с ръце.
— Добре де, забавен печен боецо. Не се безпокой. Ще ти намеря сериозна информация. Къде може да ти позвъни Олег?
— Нямам телефон.
— Къде си отседнал?
— При приятел. Обаче не искам да го смущавам с обаждания, които не са за него.
Виктор ме измери от глава до пети с безизразно лице. Пак усетих напрежението в стаята.
— Знаеш ли, забавен печен боецо, наистина ми харесваш. Но е голяма грешка да се ебаваш с мене. Знаеш го, да? Искаш ли да ти го покажа? Да ти го покажа ей сега, мама ти стара?
Напрежението в стаята продължи да расте. Само че аз не се страхувах. По–скоро бях… заинтригуван. Този психопат явно можеше да се владее донякъде. И сега го правеше, защото искаше нещо от мен. Нещо, което нямаше да мога да свърша, ако съм мъртъв.
— А ако ви се обадя аз? Само ми кажете кога искате да ви позвъня.
Надявах се, че като го питам кога иска да му позвъня, ще го накарам да си помисли, че отново владее положението, и така няма да забележи, че не съм отговорил на въпроса му.
Изглежда, че подейства, защото след малко Виктор отговори:
— Следобед се обади на Олег. В пет. Ако още не сме открили информация, ще звъниш два пъти дневно. В девет и пет. Не пропускай обаждане. Не бъди ненадежден.
— Знаете ли, всичко ще стане по–лесно, ако ми дадете пистолет.
Виктор се усмихна, сякаш знаеше точно защо ми е пистолетът.
— В Япония пистолети се намират… трудно. Олег има, обаче предпочитам да е само той.
Наистина ли другият руснак имаше пистолет? Не бях забелязал издайнически признаци — издутина под мишницата му, провиснал пояс. Когато по–рано го бях видял да насочва дясната си ръка към кръста, може би посягаше към пистолета си, навярно достатъчно малък, за да го скрие под сакото си. Инстинктът обаче ми подсказваше, че е посегнал, за да извади нож. Помислих си, че даже да не е чел Сун Дзъ, Виктор е достатъчно хитър и опитен, за да знае, че когато си слаб, се преструваш на силен, а когато си силен, се преструваш на слаб.