— Ей, много ти благодаря.
Тя се засмя.
— Не си агент, нали? — Въпреки смеха гласът й прозвуча сериозно.
— Не.
— Макар да предполагам, че във всички случаи щеше да ми отговориш така.
— Нямам представа.
— И аз си помислих, че не си. Но пък… си служил в американската армия. И спомена, че в твоя свят не е имало място за любимата ти. И май се интересуваш от мъжа ми.
Погледнах я.
— Интересуваш ме единствено ти.
Мария се усмихна.
— Много мило.
— И е вярно.
Отново се умълчахме. Тя беше призрачно красива на лунната светлина — черната й коса лъщеше, светлата й кожа изглеждаше чисто бяла, очите й потъваха в сянка.
— За какво си мислиш? — след малко попита Мария.
— Сигурен съм, че не искаш да знаеш.
— Ако не исках, нямаше да те попитам.
— Че си най–красивата жена, която съм виждал.
Тя се засмя.
— Много си мил. Преди двайсет години често го чувах, не отричам. Но отдавна не ми се беше случвало.
— Не мога да си представя, че е възможно да си била по–красива от сега.
Мария пак се засмя.
— О, несръчността ти на сватбата май е била само театър. Май си малко по–ловък, отколкото те смятах.
Понечих да се пошегувам за това, че може би дрехите наистина правят човека. Нещо от този род. Но не го казах. Не ми се шегуваше. Нито пък ми се разговаряше. Единствената ми мисъл беше, че копнея да я докосна.
Тръгнах към нея. Стъпките ми тихо хрущяха по чакъла. Тя ме гледаше, но видях очите й едва когато се приближих. Протегнах ръка и я погалих по бузата с опакото на пръстите си.
Мария сведе поглед.
— О, Джон. Не знам.
Този път все пак се пошегувах:
— Понеже може да ми станеш шефка в музея ли?
Тя се засмя и хвана дланта ми. Но не я отдръпна от лицето си.
— Не искам да причиня болка на никого — тихо произнесе Мария.
— На кого ще причиним болка?
Тя пак се засмя.
— Освен един на друг ли? На мъжа ми. На неговия пост… един скандал ще го съсипе.
Протегнах ръка и я погалих по другата буза. Без да забележа, още повече се бях приближил. Струваше ми се, че усещам топлината на тялото й. Между нас сякаш течеше електричество.
— Аз няма да му кажа — прошепнах. — А ти?
Мария продължаваше да гледа надолу, но постави длани на раменете ми.
— Не — поклати глава тя. — Няма, разбира се. Но…
Гласът й секна. Тя стисна раменете ми, после ръцете ми, после хвана дланите ми с пръсти. Помислих, че внимателно ще се отдръпне от мен, но Мария просто продължи да ме държи за дланите, като леко ги стискаше, все още без да ме поглежда.
После вдигна глава и впери блесналите си очи в мен.
— Аз съм омъжена — промълви тя. — И работата на мъжа ми… Трябва да съм почтена. Трябва.
Устните й бяха разтворени и дъхът й галеше лицето ми, топъл, настойчив и ухаещ на джин. Ужасно ми се искаше да я целуна, но усещането, че почти я целувам, че стоя на ръба на пропастта, пред която се бяхме изправили, беше толкова сладостно и крехко, че исках да му се наслаждавам вечно.
— Трябва — задъхано повтори Мария. После тихо изхлипа, вдигна едната си длан зад тила ми и ме притегли към себе си, устните ни се сляха и аз полетях в пропастта, опиянен от вкуса на устата й, от езика й, от аромата на парфюма й. Притиснах се към нея и тя се притисна към мен, плъзнах ръце по гърдите, хълбоците, тялото й, тя държеше лицето ми в шепи и стенеше в устата ми, и толкова много я желаех, че забравих всичко друго, как съм се запознал с нея, коя е, къде сме, всичко. Без да се замисля, надигнах полата й и я притеглих към себе си, после пъхнах длани под гащичките й и допирът до голото й дупе, притискането на тялото й към моето, езикът й в устата ми заглушиха всякаква мисъл и единственото ми желание, единствената ми потребност беше да проникна в нея.
Понечих да смъкна гащичките й, но Мария откъсна устните си от моите.
— Не — задъхано прошепна тя. — Не тук. Заведи ме някъде. У вас. В хотел. Където и да е.
Трябваше да положа усилие, за да разбера какво ми казва и да формулирам някакъв свързан отговор.
— Отседнал съм в един любовен хотел в Шибуя.
Все още задъхана, Мария се засмя.
— В любовен хотел ли? Трябва да си доста самоуверен.
Усетих, че дори в този разгорещен миг се изчервявам.
— Не, не е това. Там просто е евтино и удобно. Тъй де, ако бях самоуверен, щях да отседна на някое по–хубаво място. Но и там става. Не е от онези тематични хотели. Просто чиста стая с креват, душ и тоалетна.
Тя отново ме целуна страстно.
— Тогава ме заведи там. Веднага.
Пооправихме си дрехите и излязохме на улицата. След малко вече се возехме в такси. Пътуването отне не повече от пет минути, но ми се стори мъчително бавно. Седяхме на дискретно разстояние един от друг, но всеки знаеше, че в северната част на Догензака в Шибуя е пълно с любовни хотели, а и при електричеството, което излъчвахме и двамата, шофьорът сигурно бе придобил доста добра представа за нашите намерения. А не помагаше особено и това, че дланта на Мария лежеше върху бедрото ми и слабият й натиск на сантиметри от ерекция, голяма колкото Токио, превръщаше дишането ми в истинско предизвикателство.