За да запазим известно благоприличие и с цел евентуална опровержимост, казах на шофьора да ни остави на улица „Догензака“, чието име носеше кварталът. Оттам продължихме по тясна полегата уличка, от която във всички посоки се отклоняваха други като нея. Районът се казваше Хякендана, „сто фирми“ — много от тях любовни хотели. Имаше и нормални заведения, разбира се, например отлични ресторанти за традиционна японска кухня. Всъщност аз го познавах главно заради уникалното кафене „Лъвът“, където Макгроу ми оставяше разни неща. Но Хякендана също се славеше — за добро или лошо, в зависимост от гледната ви точка за такива неща — със своите хотели и всевъзможни сексшопове.
— Не мога да повярвам — докато вървяхме хванати под ръка, каза Мария. — Наистина ли си отседнал тук?
— Ами да, макар че повечето хора използват тези хотели за „почивка“, а не за нощуване. Никога ли не си била в такъв хотел?
Тя се засмя.
— Какво да правя там?
— Не се безпокой, нали ти казах, този не е от шантавите. Казва се „Елегант“, което донякъде е преувеличение, обаче вътре си е съвсем нормален.
— О, сега пък може да се разочаровам. Винаги съм си представяла тези места като… ммм… екстравагантни. Чувала съм, че са като тематичните паркове.
— Е, може да потърсим такъв, ако искаш.
Мария пак се засмя и стисна ръката ми.
— Следващият път.
Стигнахме до хотела и бързо минахме край гишето на рецепцията, завесата зад което скриваше всичко освен парите и получаваните срещу тях ключове за стаите. Качихме се по стълбището на втория етаж и след малко вече бяхме в скромната ми стая и се целувахме, Мария — опряла гръб в заключената врата, а аз — притиснал хълбоците си към нейните. Долепих Дланите си към вратата над главата й, защото се боях, че ако ръцете ми са свободни, ще свърша прекалено бързо, но може би не трябваше да се безпокоя за това, понеже тя се възползва от позата ми и изхлузи пуловера ми през главата и ръцете ми. Захвърлих го настрани и отново опрях длани на вратата, а Мария плъзна пръсти по ребрата, гърдите и корема ми.
— Oh, mio dio! — прошепна тя, вперила очи в голия ми торс. — А аз се възхищавах на бара!
— Нали няма проблем? — попитах аз. — Искам да кажа… за това. Да вършим това…
Мария поклати глава.
— Всъщност е ужасно. Обаче не ме интересува. Искам го. Сигурно съм го искала още когато те видях на приема. Но се опитвах да се убедя, че е нещо друго.
Спуснах поглед към тялото й и се заех да й разкопчавам ризата. Не бързах, свръхчувствителен към звука и усещането на всяко копче, минаващо през илика, изпълнен с възхита, докато постепенно пред очите ми се разкриваше все повече от деколтето, черния копринен сутиен и кожата на корема й. Имаше копчета и на маншетите и аз ги разкопчах, после смъкнах ризата от раменете й и плъзнах дланите си надолу по голите й ръце, докато тя се изхлузи през китките й и падна на пода. Копнеех да я съблека гола. Както и при Дзенкоджи преди малко обаче, изпитвах усещането, че стоя на ръба на пропаст, мимолетен миг, в който бях на прага на нещо още по–прекрасно, ала после нямаше как да го върна, затова исках да го удължа, да му се насладя, да се самоизтезавам с него. Ако това беше нен, никога нямаше да мога да се отплатя на Миямото, задето ми обясни тази концепция.
— Намали осветлението — прошепна тя.
— Искам да те гледам.
— И аз искам да те гледам. Намали го мъничко.
Подчиних се, после се върнах при нея и я вдигнах на ръце.
— Ти си луд, недей — закикоти се Мария и ме удари по рамото. — Караш ме да се чувствам нелепо.
Не отговорих, просто почнах да я целувам и след миг тя уви ръка около шията ми и забрави протестите си. Отнесох я до ниския креват, оставих я и легнах до нея. Опитвах се да не бързам, но колкото повече се освобождавахме от дрехите си, толкова по–трудно ставаше.
Накрая останахме голи. Кожата й беше възхитително гладка, тялото й — влудяващо чувствено. Когато я докоснах, пръстите ми с лекота се плъзнаха в нея.
— Почакай — ахна Мария. — Не така. Не толкова бързо. Ето, виж…