Може би блъфираше. Човек с опрян в гръкляна му нож е склонен да говори каквото си мисли, че може да те принуди да го разкараш.
— Имаш ли си име?
— Майк.
— Добре, Майк, какво иска от мене ЦРУ?
— Виж бе, човек, и аз съм като теб. Наемник. Изпълнявам поръчка. Да не си мислиш, че ми дават обяснения? На теб да не би да са ти давали?
— Обаче са ти казали, че съм наемник.
— Бивш наемник, така казаха. И бивш военен. От Пета група за специални операции. И аз съм служил в нея.
Може и да беше. А може и да лъжеше. Така или иначе, явно се опитваше да създаде някаква връзка между нас, за да ми е по–трудно да го убия. В такъв случай трябва да му бяха дали не особено вярна информация за мен.
— Откъде знаехте как да ме откриете?
— Виж, ще ти кажа, добре, но и ти ще проявиш добра воля. Като между войници.
— Ако го заслужиш.
— Казаха ни само да те очистим. Не ни казаха защо, а само кого. И че за да те открием, трябвало да проследим жената.
— Какво по–точно за жената?
Той отново изпъшка.
— Стига бе, човек, аз съм откровен с теб. Тя е италианка. Работи в музей. Дадоха ни адреса й и ние я проследихме.
Това се връзваше със заключението, до което бях стигнал и аз.
— Кой ви каза тези неща? Кой ви даде адреса й? Кой иска да ме очисти?
— Нали ти казах, Управлението.
— Странно. Може да са ви споменали, че имам някои познати там. За кого конкретно става дума?
— За седмия етаж. Чат ли си?
На седмия етаж в Лангли бяха кабинетите на виещия ешелон. Опитах се да измисля как да проверя дали казва истината, или просто блъфира, за да ме уплаши. Тънка игра. Съзнателно или не, Майк разбираше, че изпълнява някаква версия на Шехерезада, но вместо хиляда и една нощи, имаше само минута, за да увлече с разказа си.
— Значи знаеш етажа, но не и кабинета, така ли?
— Хайде де, наясно си как стават тия неща. Онзи, дето ти възлага поръчката, не ти казва защо и по чия заповед, ама ти събираш две и две.
— И тъкмо това трябва да направиш, ако искаш да останеш жив след разговора ни.
— Ще ти кажа едно име, добре. Име. И после ще ме пуснеш да си ида. Като между войници. Аз ще ти кажа нещо, което ще ти спаси живота, и ти ще пощадиш моя. Става ли?
— Гледай да си струва.
— Уилсън. Калоуей Уилсън. Викат му Кал.
Рязко го дръпнах за косата.
— Изобщо не съм го чувал. Нещата не отиват на добре за теб, Майк.
— Кротко, кротко. Изслушай ме. Той вече не е в Управлението. Поне официално. От известно време.
— Преди малко ми каза, че са ме нарочили от Управлението. От седмия етаж, нали така каза?
— Точно така. Преди три години Търнър и неговите хора са изхвърлили Уилсън.
Въпросният Търнър трябваше да е Стансфийлд Търнър, когото Джими Картър беше назначил за директор на ЦРУ Поемайки поста, след като комисиите на Чърч и Пайк бяха разкрили, че ЦРУ съвсем се е развилняло и извършва убийства, вътрешен шпионаж и експерименти с нищо неподозиращи хора, Търнър уволни над осемстотин агенти и това събитие стана известно в Управлението като касапницата на Хелоуин.
— Първо каза, че от Управлението искали да ме очистят, а сега — че бил някакъв тип, когото са разкарали преди три години.
— Доизслушай ме. Уилсън е работил още в БСО. А кой е директор на Централното разузнаване при Рейгьн?
БСО беше Бюро за стратегически операции — предшественикът на ЦРУ през Втората световна война.
— Уилям Кейси — отвърнах аз.
— Именно. Кейси също е служил в БСО. Та той връща някои хора, свои приятелчета от едно време. Един от тях е Уилсън.
— Защо?
— За да вършат опровержими неща, не е ли очевидно?
Ако това беше измислица, Майк я представяше много убедително. Звучеше или като истина, или като легендиране, което грижливо е репетирал. Но с каква цел? В случай че някой може да забие коляното си в гърба му и да го разпитва, опрял нож в гърлото му ли? И с какво щеше да му помогне тази измислица? Ако беше искал да има някаква „разменна монета“, сигурно щеше да измисли нещо малко по–ценно.
— Каква е връзката ти с Уилсън? — попитах аз.
— Същата като неговата с Кейси. Разкараха ме и Уилсън ми възложи работа.
Говореше малко по–спокойно. Малко по–уверено. Смяташе, че сме се разбрали, че има по–голям шанс да ме уговори да го пусна. Това беше добре.
— На колко години си, Майк?
— На двайсет и шест.
— Доста си млад, за да те разкарат.
— Да кажем просто, че ме помолиха да напусна.
— Уволниха ли те?
— Обвиненията бяха изфабрикувани. Очистих един информатор в Салвадор. Те го обявиха за убийство. Знаеш за какво говоря. И вие сте минали през същото във Виетнам. Проект „Гама“, нали? „Да се отстрани окончателно“? Какво да правим, да оставим някой скапан предател да застраши операцията ли? И да допуснем да убият нашите хора?!