Не можех да си представя, че ако не се бях забъркал с Виктор, щеше да се стигне до тая нощ. Приемам поръчка от психопат и хоп, след няколко дни двама наемници на ЦРУ се опитват да ме ликвидират?! Егати съвпадението!
Нямаше логика. Ако в ЦРУ знаеха, че са ми поръчали Сугихара, значи знаеха и кой го е поръчал. Защо да се мъчиш да спреш куршума, след като можеш просто да обезоръжиш ръката, която държи пистолета?
Пак стигнах до задънена улица.
Тогава позвъни на Виктор.
И какво да му кажа? „Ей, задник, ти ли прати ония двамата да ме убият?“
Просто се обади да му докладваш. Нали тази нощ трябваше да ликвидираш Сугихара? Направи се на идиот. Позвъни му, виж как ще реагира. Или пък на Олег, няма значение. Чети между редовете.
Замислих се за това. Звучеше логично. Можех да видя как ще реагират. И после… Щях да се обадя на Тацу. За информация относно онзи бивш шпионин Уилсън. Майк или както и да се казваше наистина, спокойно можеше да си е измислил всичко.
Да, първо на Тацу. И после на Миямото, който също можеше да е в състояние да ми помогне да свържа отделните точки.
Три различни канала за събиране на информация. Имаше приличен шанс поне единият да даде резултат.
Не ми се мислеше какво ще правя, ако не даде.
12
Отидох с метрото в Сугамо и се настаних в друг любовен хотел.
Взех гореща баня и заспах веднага — парасимпатикова реакция към адреналина, типично проявяваща се след сражение — за да се стресна само час по–късно с бясно препускащи мисли. Тази нощ се бяха случили прекалено много неща. Първо, всичко, за което се бях надявал, че и повече, с Мария. И след това сблъсъкът с двамата наемници или каквито всъщност бяха. Дори само едното щеше да е достатъчно, за да ме държи буден. А двете се бяха случили едно след друго и бяха претоварили мозъка ми. Когато най–после успях да поспя още малко, навън вече се развиделяваше.
Излязох от хотела към девет, като внимателно се оглеждах. Нищо особено — обикновено дъждовно утро. Купих си чадър от метро станцията и позвъних на Олег от уличен телефон. Край мен течаха реки от служители и секретарки, колелца в грамадната машина на японския бизнес, неподозиращи за малката драма, която се разиграва сред тях.
— Какво стана? — попита той още щом чу гласа ми.
Звучеше по–скоро като обвинение, отколкото като въпрос. Дали знаеше, че Сугихара е невредим? Откъде? Следяха ли го? Може би същият вътрешен човек, който беше присъствал на сватбата?
Тогава за какво им бях аз, по дяволите?
Това е ключов въпрос. После трябва да се върнеш на него.
— Не успях да се добера до него.
— Защо?
— Не ми се удаде възможност.
— Какво значи това „не ми се удаде възможност“? Човекът е в клуба четири часа. Ходи да пикае три пъти. Златна възможност. Ти къде беше?
Да. Вътрешен човек. Реших, че е време да го притисна.
— Ей, Олег, откъде знаеш колко пъти е ходил да пикае Сугихара?
— Ти за това не се безпокой. Безпокой се какво ще ти се случи, когато станеш издънка.
Той знаеше колко пъти Сугихара е ходил до тоалетната. И че аз не съм бил там, както предполагаше въпросът „Къде беше?“. Но дали наистина знаеше? Или само ме изпитваше? Трябваше да разбера.
— В тоалетната винаги имаше други хора — казах аз. — Свидетели. На това не му викам „златна възможност“.
— Обясних ти как. Бързо, изотзад, и бягаш. Ти какво искаш, човекът да те чака сам–самичък на тъмна уличка ли? Може би с лице към стената? Това ли ти трябва, за да свършиш такава проста работа?
Олег не знаеше, че не съм бил там. Иначе щеше да ме изобличи в лъжа. Но знаеше за ходенето на Сугихара до тоалетната. Това означаваше… какво? Че ако в „Мунглоу“ е бил същият човек от сватбата, той не ме е видял там, така ли? Да, може би. В такъв случай имах късмет. Клубът сигурно е достатъчно голям, достатъчно претъпкан, или с такова вътрешно разположение, че вътрешният им човек е можел само да каже: „Мъжът от сватбата ли? Не, не го видях. Но беше тъмно. Имаше много хора. Не съм сигурен“.
Едва не отговорих нещо от рода на „Щом е толкова проста, задник такъв, защо не си я свършиш сам?“.
Знаеш защо. А сега провери дали е така.
— Щом искате да поема такъв риск в присъствието на свидетели, цената скача двойно — заявих аз. — Предай на Виктор.
— Цената е твърда.
— Не, цената е много ниска. А рискът е много голям. Това ли е твоята представа за полезна информация? „Очисти го пред трима свидетели в тоалетната, после мини покрай още двайсет на излизане от клуба“?! Що за организация е вашата?