За пореден път се огледах наоколо. Аз го виждах, а той мен — не. Аз бях млад, а той — стар. Предимството беше изцяло на моя страна. И въпреки това изведнъж установих, че се чувствам в неизгодно положение.
— Ето — каза Уилсън, разтвори сакото си и бавно се завъртя на триста и шейсет градуса. — Не съм въоръжен. Докато вие, несъмнено, сте. Нямам нищо против. Искам да сте спокоен. Преди бяхме от двете страни на барикадата, но положението се промени. Няма причина да не отчетем новите обстоятелства и да стигнем до взаимноизгодно споразумение. Определено смятам, че това ще е в интерес и на двамата. И се надявам, че ще успея да ви убедя в правотата си.
Зачудих се дали отнякъде не ме дебне снайперист. Малко вероятно — снайперист с очила за нощно виждане можеше да ме свали още докато проверявах района на храма. Фактът, че съм тук, категорично доказваше противното.
Но тогава какво? Какво целеше Уилсън? Виждах само един начин да разбера.
Изправих се.
— Дръжте ръцете си така, че да са ми пред очите — извиках аз. — Приближете се. Бавно.
Той погледна към мен. На лунната светлина сигурно едва ме различаваше зад надгробния камък, зад който се бях прикрил.
— Разбира се — кимна Уилсън. Отново се озърнах наоколо, без да видя и чуя нищо. Дръжката на ножа на Олег успокоително се притискаше към дланта ми.
Той спокойно тръгна по една от настланите с каменни плочи алеи между гробовете.
— Стойте! — наредих аз, когато стигна на около два и половина метра от мен. — Останете там.
— Разбирам. На ваше място и аз щях да претърся другия.
Оставих забележката му без отговор и заобиколих зад него, като се оглеждах във всички посоки. Той ми спести усилието и сам вдигна сплетените си пръсти зад тила си. Внимателно отупах дрехите му. Единствено в джоба на панталона му имаше нещо — малък електронен уред с антена и мигаща лампичка. Сигурно част от радиочестотната сензорна система за движение, за която беше споменал. Макар че можеше да е и предавател.
— Моля — сякаш прочел мислите ми, каза Уилсън.
Ако беше предавател, можеше да е оставил наблизо друг. И в такъв случай нямаше смисъл да го унищожавам. Въпреки това го пуснах на земята и го смачках с тока на обувката си.
Той понечи да се завърти.
— Не — спрях го аз. — Просто говорете, щом сте дошли за това.
Уилсън остана с гръб към мен.
— Предполагам, че предпочитате да не си паля лулата.
— Притежавате изумителна интуиция.
— По–скоро набито око за дарбата и способностите, отколкото интуиция. Но разбира се. Вие определяте правилата. Както вече казах, искам да сте спокоен.
Той замълча за миг, после продължи.
— Щом сте стигнали дотук, вече знаете почти всичко, струва ми се.
Много грешеше, ако се надяваше да се разприказвам и съответно да разкрия какво знам.
— Вие какво смятате, че знам?
— Знаете кой съм. Знаете, че съм стоял зад Виктор. Знаете и кой стои зад мен.
— Нима? И още какво знам?
— Знаете, че Виктор беше пионка в игра, която се играе от двете страни на Тихия океан. Груба игра. Боен спорт.
— Да, във вашата игричка имаше доста травми.
— Е, така е. Но като цяло тя се разви, както беше планирана.
Тоя страдателен залог не ми допадна.
— Планирана от кого?
— Ще се разочаровам, ако още не сте го разбрали.
— Да допуснем, че не съм.
— Добре. Хайде просто да си представим какво може да се случи, ако в президентския кабинет се появи разцепление. Да речем, между държавния секретар и министъра на отбраната. Ако първият, за съжаление, се е вторачил в миналото — и по–конкретно в своите спомени за участието си в битката за Ангаур през Втората световна война. Докато вторият е отправил поглед към бъдещето.
— С други думи, Шулц иска Япония да остане разоръжена, а Уайнбъргър — да й продава оръжия.
— Грубо казано, трябва да отбележа, но не и неточно.
И Кейси е човек на Уайнбъргър.
— Кейси е човек на Рейгън.
— А вие — на Кейси.
— Също грубо казано, но не и грешно.
— Да не би да твърдите, че Рейгън знае, че сте убили предишния японски премиер, ебати?
— Президентът не се интересува особено от оперативни подробности. Той задава общата политика и предпочита да оставя начините за нейното осъществяване на отговорните лица.
— Значи вие сте започнали всичко това… по собствена инициатива, така ли?
— Струва ми се, че директорът Кейси би се изразил по следния начин: „Някои неща най–добре се решават по официалните канали, а с други трябва да се действа по… дискретно“.
— Искате да кажете по–опровержимо.