— Помните и това ли? — учуди се Сонора.
— Да, защото аз го разкрасих — усмихна се той. — Когато го извеждахме, започна да сваля служителката на рецепцията — по онова време гишето нямаше стъклена преграда. Беше с белезници. Придружаваха го двама полицаи, аз вървях редом с него, бъбрехме си на общи теми. Нямам представа какво го накара да излезе извън кожата си. Стана съвсем неочаквано — той говореше нещо за демократите и… — Оуен погледна часовника си. — Трябва да вървя.
Крик скочи на крака с пъргавина, учудваща за наднорменото му тегло. Стисна ръката на Джак:
— Благодарим ти, че дойде.
— За мен е удоволствие да помогна. — Оуен се поклони на всички и си тръгна.
Грубер пъргаво заобиколи стола си:
— Хей, само още един въпрос, Джак!
Оуен спря и го изгледа като раздразнен баща, позволил на синчето си да изпие прекалено много вода преди лягане.
— Слушам ви, детектив.
— Как сте накарали този тип да проговори?
— Наистина проговори — направи самопризнания, които издържаха в съда.
— Всичко се дължи на всеизвестната магия на нашия прочут колега — намеси се Крик.
Ван Оуен се усмихна:
— Просто му подарих буркан с маслини.
— Значи ако дам на този симпатяга буркан с маслини, той ще изпее всичко, което искам да знам?
„Стига вече“ — помисли си Сонора.
— Ще ти разкажа набързо една история за лека нощ — каза Ван Оуен. — Аруба разфасова хазяйката си точно пред вратата на своя апартамент. Отива в кухнята, взема парцал, за да избърше кръвта. Един съсед го вижда и Аруба убива и него. Сега ще ти кажа как изглежда всичко това през погледа на Дългуча: двамата с възрастната дама са спорели дали трябва да се сменя линолеумът или не и в един момент той се улавя, че бърше кръвта й от прага си. Не си спомня нищо за мига, в който я е сграбчил и е разпорил корема й.
— Така ли ви каза наистина? — удиви се Грубер.
Ван Оуен кимна:
— Ако заловите този човек, детектив, гледайте ръцете му да са здраво стегнати в белезници, краката му да са вързани и негодникът да е прикован с верига към пода. — Той махна за довиждане и отново тръгна към вратата. — Умната, момчета. — Намигна на Сонора и галантно се поклони: — Успех, мадам.
20
Сандърс стоеше в дамската тоалетна, облегнала гръб на мивката, и наблюдаваше Сонора, която си слагаше червило.
— Прекалено е ярко — отбеляза Сонора.
— На мен ми харесва. По-добре е от яркорозовото. Дай да го видя. — Сандърс протегна ръка.
— Какво му е лошото на яркорозовото червило?
— „Мак“? Това нова марка ли е?
— Да. Не разбирам какво му е лошото на…
— На мен не ми харесва. Нали ме помоли да ти отговоря честно!
— Не, не съм. — Сонора погледна часовника си. Часът беше единайсет и половина.
— Хей, какво мислиш за онзи Оуен?
— Легендарният детектив ли? Хайде да обядваме заедно и да го разнищим.
— Мисля, че е симпатичен. Не мога да обядвам с теб. На диета съм. Ще трябва отново да се задоволя с малка салата със сос от чили. После обаче ще изям и половин круша.
— Половин круша ли?!
— Знаеш ли какво? Тази диета наистина действа. Вече съм свалила няколко килограма, точка по въпроса!
— Върни ми червилото.
Сандърс извади гребена си и го прокара през рядката си коса.
— Мислех си за твоята теория за наличието на трети извършител на престъплението. Хей, да не си се подстригвала?
— Да съм се подстригвала ли? Да. Преди цели три седмици. Чак сега ли забелязваш?
— Изглеждаш добре. Леко небрежна. Като Мерилин.
— Менсън?
— Монро.
— Какво имаше предвид, като спомена моята теория за трети извършител?
— Прочетох доклада на бюрото ти.
— По дяволите!
— Знаеш, че тук нищо не остава скрито.
— Само не го разпространявай. Още не съм готова да изложа теорията си пред колегите.
— Няма значение. Мисля, че в това, което си написала, има смисъл. И според мен някой се е появил и е прекратил убийствата. Бедното момиче не е било изнасилено. Някой е бил ударен и е загубил зъб при схватката.
— Може детето да го е сторило. Или бащата.
— Прочетох записките ти. По ръцете на жертвите няма следи от охлузвания.
— Много е трудно да се стигне до някакво правдоподобно обяснение на тази история.