— Усмивката ти е страхотна, макар и малко странна — отбеляза партньорът й.
— Опитвам се да бъда весела. — Подаде му салфетката, на която беше записала адреса. — Ани изглежда добре.
— Да, така е. Какво те е разстроило толкова, Сонора? Да не би онзи Доусън от Блу Ридж?
— Нямам представа за какво говориш!
— Не си ли чула?
— Какво?
— За шериф Бари Доусън. Открили са го в задния двор на къщата му, облегнат на едно дърво. — Сонора знаеше какво ще чуе още преди той да го е изрекъл. — Налапал е дулото на пистолета си.
— Това е често срещано сред полицаите. Все си мисля, че трябва да има специална клауза при застраховките за полицаи. Нещо като двойно обезщетение, в случай че някой полицай се застреля. Обществото ни дължи поне това.
— Като че ли мисълта за самоубийство ти идва заради работата! — А не е ли така?
— Статистиките те опровергават.
— Трябва някой да се погрижи за семейството ти, ако нещо подобно се случи.
— Някога хрумвало ли ти е да се самоубиеш?
Внезапно въздухът се наелектризира. Тя избягна да погледне Сам в очите, когато отвърна:
— Не, разбира се. Но разбирам онези, които решават да слязат от въртележката. А ти?
— Няма нищо срамно да мислиш за подобни неща, Сонора.
Тя широко се усмихна:
— Според теб колко мазнини се съдържат в парче олово?
— Само жена-ченге може да зададе подобен въпрос.
— Следващото, което ще научиш, ще бъде, че съм дала заявка за розови куршуми.
— Мислех, че си го направила още миналата седмица! Хей, внимавай! Не видя ли камиона?
— Не трябваше да е там.
— Не си струва да си строшиш главата само за да докажеш, че си права. Знаеш ли всъщност къде отиваме?
— Салфетката е у теб. Ти си навигаторът.
— Виждам само бараки.
— Кийтън ми каза, че там има офиси на дребни търговци.
— За Кийтън Даниълс ли говориш? Твоят Кийтън?
— Не е мой. Сгоден е.
— А. — Той замълча за миг. — Това обяснява всичко.
— Какво обяснява, Сам?
— Обяснява защо говориш през стиснати зъби.
— Не е каквото мислиш. От раздялата ни изминаха четири години.
— Много зле е подбрал момента — да се появи точно когато си скъсала с Негодника. Завий наляво. Търси изход три.
Предното стъкло се замъгли. Запръска ситен дъждец. Подминаха универсалния магазин „Уолмарт“. Наоколо беше сиво и потискащо. Сонора копнееше пролетта да настъпи по-бързо.
— Знаеш ли, ако изгрее слънце, няма да се чувствам толкова потисната.
— По това време на денонощието слънцето изгрява в Исландия.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Скъпа, не си струва да се ядосваш заради Кийтън. Онова между вас е било преди много време, а и той винаги ме е нервирал.
— Не е заради него. Просто… Някога казвал ли си си: „Хей, не мога повече да се занимавам с това?“.
— Не, обикновено когато си говоря сам, казвам неща от рода на: „Хей, не изяждай всичката храна, прасе такова, остави малко и за другите!“. Чуй ме, Сонора, този Даниълс е боклук… извинявай, че ти го казвам. Доколкото знам, сте си пасвали сексуално и помежду ви е имало искрена любов, нали така?
„Мъжете възприемат нещата по странен начин“ — помисли си тя.
— После той изведнъж изпада в депресия, задето жена му, с която между другото е в процес на развод, е убита от същия негодник, който е убил брат му, както и твоя брат, тоест, той не е единственият пострадал! Главата му се обърква тотално и той вече не знае какво иска, отгоре на всичко започва да се чувства гузен.
— Това са все неща, които биха могли да разстроят човек, Сам.
— Този Кийтън е лигльо. Слабоволев тип. Не беше ли заявила, че ти е омръзнало да се занимаваш само с ревльовци и че мисълта за подобен мъж е в състояние да ти развали настроението?
— Кога съм казала подобно нещо?
— Преди около два месеца, когато разкара Негодника. Тогава адреналинът ти се беше покачил доста. — Той й се усмихна. — И да си женен, не е върхът на сладоледа.
Двамата се спогледаха — жененият срещу необвързаната, за да установят кой е в по-изгодна позиция.
— Хей, Сонора, това е нашият изход!
— Но номерът не е три!
— Това е изходът! Дай ляв мигач.
30