— Сериозно? Какъв бърбън използвате?
Тя се усмихна:
— Ако бяхте от Кентъки като мен, щяхте да знаете, че има само една възможност.
Само преди две минути тази жена трепереше от страх и не смееше да отвори вратата, а сега флиртуваше.
— Познатата магия на Делароса — измърмори Сонора. Знаеше, че Сам ще я чуе, и й беше ясно, че крайната му цел са сладкишите.
— „Мейкърс Марк“ — отвърна той с тон, който отхвърляше всяка друга възможност.
Марта застана зад един огромен плот, който заемаше по-голямата част от помещението. Избърса ръце в престилката си.
— Не може да сте от Кентъки.
— Напротив, мадам, оттам съм. Роден съм и съм израснал в западната част на щата — в градчето Оуенсбъроу.
— Аз съм от Оуенсбъроу!
— Какво съвпадение! — Той хвана ръката й и силно я разтърси. — И какво ви е довело в Охайо?
— Съпругът ми. — Жената забеляза, че детективката оглежда претъпканите шкафове, и побърза да се извини: — Това са готови храни.
Сонора кимна. Беше шокирана. Огромни замразени рола от телешко месо бяха оставени върху плота, за да се размразяват за сутринта. До месото бяха подредени шоколадови бисквити, черешов и ябълков пай, всички купени от супермаркет „Крьогер“. До този момент тя не предполагаше, че парчето пай, което си поръчваше в някой ресторант, най-вероятно е закупено от близкия магазин. За миг се запита каква ли е действителната цена на едно парче.
— Мисля, че шоколадът вече е напълно разтопен — отбеляза Дейви.
— Ще го разбъркаш ли, момчето ми?
Дейви отиде до огромната газова печка, хвана гумената бъркалка и започна да бърка кафявата смес в металния съд с двойно дъно.
— Имате ли нещо против да работя, докато разговаряме? До неделя трябва да направя шестстотин топчета.
— Не, разбира се — кимна Сам.
— Ето там има два стола. — Домакинята надделя над бизнес дамата. — Дейви, миличък, свали съда от котлона. Ще спрем за няколко минути, а ако междувременно шоколадовата смес се втвърди, отново ще я загреем. Вземи тези ръкохватки, скъпи, иначе ще се изгориш.
Дейви изпълни нареждането на баба си с вид на човек, който е вършил тази работа стотици пъти. Извади от шкафа чинийка и подреди в нея шест деформирани шоколадови сладки.
— Не знам откъде да започна — рече Марта Брукс.
— Не се притеснявай, бабо. — Момчето предложи сладките първо на Сонора, после на Сам.
Марта се изчерви:
— Миличък, не им предлагай от дефектните, дай им от по-хубавите.
Според Сонора Дейви се справяше чудесно с ролята на домакин. Не би и помислила да се оплаче.
— Тези са идеални — обади се Сам. — Направо са чудесни.
Наистина бяха. С големина на яйце, покрити с шоколад и с пълнеж с бърбън, поръсени със счукани орехови ядки. Сонора отхапа й зъбите й изтръпнаха от сладост. Почувства, че шоколадовата глазура се разтапя в пръстите й. Извади бележника си и се настани от другата страна на плота.
— Уплаши ни убийството на онова семейство.
Дейви, който стоеше до баба си, кимна:
— Знаехме, че ще се случи.
— Дейви, не знаехме какво именно ще се случи, но ни беше известно мястото.
Момчето прилежно покри с восъчна хартия плота.
— Как разбрахте? — полюбопитства Сонора.
Погледът на Сам сякаш й казваше: „Първо изслушвай, после разпитвай“. Тя се премести така, че да не се налага да гледа към него.
— От човека, който ми позвъни — отвърна Марта. — От службата за осребряване на чекове.
Сам вдигна вежди:
— Къде е тази служба?
— На „Делани Роуд“.
— Сигурно сте виждали рекламите им по телевизията — намеси се Дейви. — Онези, в които се казва, че ще ти осребрят чека и ще ти дадат парите в брой, а вие ще внесете парите впоследствие, когато ги имате. Имат офиси навсякъде.
Сонора се замисли. Как бе възможно жена като тази, чиито семпли дрехи бяха закупени от сравнително скъпи магазини, жена, чийто внук можеше да си позволи да носи маркови джинси, обувки и тениски на стойност около четиристотин долара, да е попаднала в мрежите на онези мошеници?
— Толкова ме е срам! — призна Марта Брукс.
— Просто им разкажи, бабо, или аз ще го направя.
— Моля ви, не си мислете, че съм от хората, които не си плащат сметките.
— Наличието на пари в брой е главният проблем в разработката на всеки нов бизнес — обясни Дейви.