Момчето процеди през зъби:
— Ако тези негодници само се опитат да стъпят тук, ще си имат работа с мен.
Отвън се чу затръшване на врата на кола. Всички подскочиха.
— Не мърдайте! — нареди Сам и извади пистолета си. Кимна на колежката си. — Ти ще ме прикриваш.
Сонора извади от чантата оръжието си и последва Сам по тесния тъмен коридор. Хвърли бърз поглед назад към кухнята. Марта Брукс беше притиснала с длан устата си, но Дейви почти подскачаше от възбуда.
31
Сонора се отдалечи от Сам, подмина една миялна машина, бърсалка за под, от която се разнасяше миризма на гнило, мивка, пълна с купища неизмити съдове. Никой не би могъл да я накара да се храни на подобно място.
Заобиколи плота в малката закусвалня с пет кръгли маси със столове върху тях. Подът беше пометен, но никой не си беше направил труда да го измие.
Погледна през прозореца. Не видя нито светлини от фарове, нито движещи се сенки. Вратата беше заключена с резе. Тя го вдигна и надникна навън.
Една кола потегли, стигна до задънена улица, зави и тръгна обратно. Тя я наблюдаваше, докато не изчезна от погледа й. Паркингът беше пуст.
Пристъпи навън и внимателно затвори вратата. Тръгна покрай стената на сградата и се ослуша. Дочу гласове зад гърба си. Двама мъже и една жена. Присъствието на жена беше изненадващо. Възможно ли бе третият участник в кървавата драма да е жена?
Видя някакъв джип, спрян наблизо. Сърцето й подскочи, но изведнъж си спомни, че изчезналият е бял, а този беше червен.
Все още не можеше да разбере за какво си говорят тримата, но й се стори, че различава гласа на Сам. Жената каза нещо и смехът й проехтя в тишината. Смях на човек, който сякаш е засрамен от нещо.
— Сонора? — Това определено беше Сам, и то разгневен.
Тя излезе от прикритието си. Жената уплашено отскочи встрани и изписка, сложила ръка на сърцето си:
— Откъде изникнахте?
Мъжът до нея я взе в прегръдките си. Носеше светъл панталон и сив пуловер.
— Здравей.
— Кийтън? Какво правиш тук? Нали ти казах да не идваш? — Сонора затъкна пистолета в колана си.
Той сви рамене, но поне си направи труда да си придаде виновно изражение.
— Исках да проверя как вървят нещата. Ако не бях аз, сега нямаше да си тук.
— Същото казваше и майка ми.
Сам отвори вратата и направи знак на всички да влязат вътре.
— Изчакайте за момент. Ще кажа на Брукс и Дейви, че няма от какво да се притесняват. — Погледна Сонора. — Надявам се, че предпазителят на оръжието ти е спуснат.
— Да. Само ми напомни да не сядам.
32
Сонора любопитно оглеждаше годеницата на Кийтън. Тя поразително приличаше на съпругата, която беше убита, преди да е успяла да се превърне в бивша — висока, слаба, с дълга тъмна коса. Само че първата съпруга беше много стриктна по отношение на облеклото си — високи токчета, делови костюми, носени със самочувствието на човек, който бавно, но сигурно върви към върха.
Опита се да не оглежда Труди, но не се сдържа. Чудеше се как е възможно някой над осемгодишна възраст да носи раирана рокля с червен колан, вързан на фльонга, и ниски червени обувки в тон с колана.
Потръпна, като зърна бележника с корица, украсена с пухкави оранжеви котенца, който жената внимателно остави върху плота, възможно по-далеч от полуразмразеното месо. Беше използвала червена химикалка, за да отмята изпълнените задачи за деня: „Подарък за рождения ден на Стеф.“, „Да заведа кучето да го подстрижат!“.
Трябваше да признае, че тази Труди изглеждаше добре в червено, но белият чорапогащник беше повече, отколкото нормален човек би могъл да понесе. Беше готова да се обзаложи, че Труди изписва буквата „I“ отгоре със сърчице вместо с точка. Премяташе в устата си дъвка, което не подхождаше на привидната й изтънченост.
Колкото и да е странно, Сонора се почувства по-добре, след като я видя. Ако Труди бе идеалът на Кийтън, то тя, Сонора, наистина не бе подходяща за него.
Усети погледа на Сам. Прииска й се най-после да престане да я наблюдава.
Сцената в кухнята беше по домашному идилична. Труди прегърна Марта Брукс и дори Дейви, който изглеждаше изненадан от неочакваната сърдечност.
— Не намирам думи да ви благодаря за помощта — рече Марта и Труди мило наклони главица, приемайки благодарностите. — Благодарим ви, че се заехте да ни помогнете.