— Лицето Хикс подписва чек. Достатъчно е човекът да работи някъде и да има осигурителен номер, банкова сметка или просто документ за самоличност, дори стар фиш за получена заплата. Тези хора дават възможност на жертвата да подпише чек и да получи парите в брой, като трябва да започне да ги връща след две седмици. Когато този двуседмичен срок изтече, позволяват на клиента отново да осребри същия чек. Това може да става на всеки две седмици в рамките на цяла година, накрая измаменият разбира, че трябва да плати деветстотин долара лихви за изтеглена сума от сто долара.
— Това законно ли е? — попита Сонора.
— Не, разбира се. Но собствениците на тези бюра се смятат за недосегаеми спрямо всякакви ответни действия от страна на закона. Има една разпоредба, според която те са в правото си да дават пари и да събират такси, като таксите не се определят като лихви. Този новопоявил се бизнес не се вписва във въпросната категория, въпреки че се твърди противното. Това е заем. Хората са наясно, че в съответната банкова сметка няма пари в момента, в който подписват чека. Всичко е измама.
Ако хората не внесат таксите или иначе казано — лихвата, служителите осребряват отново чека, който клиентът е подписал, макар предварително да са обещали да не го правят, и начисляват нови лихви. Понякога се обаждат на шерифа да притисне длъжниците да платят или пък да ги вкара в затвора. Затворите за длъжници все още съществуват, детектив Блеър. Това също не е законно, но местните шерифи не са съвсем наясно с този факт. За бога, дори много мои колеги не са наясно с истинското състояние на нещата! Когато пострадалите се обърнат към адвокатите си за съвет, в повечето случаи получават отговор, че нищо не може да се направи.
— Защо са се спрели на този начин за ограбване на хората вместо изпитаните средства?
Той се засмя.
— Защото „изпитаните средства“ вече не са достатъчно доходни. Проклетите компании, които издават кредитни карти, взимат двайсет и четири процента и са изместили от бизнеса нашите момчета. Знаете ли кой е най-големият източник на печалба за всяка банка?
— Кредитните карти ли?
— Да. В отпускането на обикновени заеми няма хляб.
Вратата на кабинета се отвори. Мики излезе, но застана с гръб към Сонора. Тя чу мъжки гласове, ала вниманието й беше насочено върху онова, което й казваше Дейвид.
— Кредитните компании имат шеметни печалби и дори не преследват длъжниците. Не си струва да си губят времето с възстановяване на данък „Общ доход“. Те влагат всичките си средства, за да попречат на жертвата да обяви банкрут и да се измъкне от този ад.
Сонора си водеше бележки. Химикалката буквално летеше върху листа.
— Май този въпрос много ви вълнува, господин Дейвид.
Мики мина край нея и й махна. Тя се извърна, търсейки с поглед Сам.
— Наистина ме вълнува, детектив Блеър. Жертвите обикновено са доста заможни хора и от средна ръка. Общото помежду им е, че внезапно изпадат във финансова криза. Нуждаят се от храна, трябва да изплащат ипотеки, наеми…
— За какви методи на събиране на пари говорим в момента?
— Е, не се стига до чупене на ръце и крака, но всъщност не е необходимо да се прибягва до подобни средства. Повечето от хванатите в капана се срамуват, чувстват се виновни, че им се е наложило да се обърнат към тези бюра. Обикновено изживяват силен емоционален стрес. А бедните не знаят законите и рядко подават оплакване. Повечето методи са психологически. Звънят ти денонощно. „Ние сме в правото си да си получим обратно парите“ и други подобни глупости. Неизвестно защо това плаши хората до смърт. Звучи официално и застрашително. Длъжниците започват да се страхуват за живота си.
Сонора най-сетне видя Сам. Той вървеше към нея, но когато забеляза, че партньорката му говори по телефона, спря и изруга. После седна зад бюрото си.
— Споменахте за някакви ужасни истории. — Тя се помъчи да се съсредоточи.
— О, мога да ви разкажа стотици. — Дейвид млъкна, в слушалката се чу преглъщане. — Повечето собственици на фирми от този тип донякъде се придържат към закона, но има и такива, които денонощно заплашват клиентите си. Казват им, че ако не платят, ще ги тикнат в затвора, а децата им ще бъдат предадени на сиропиталищата към социалните служби…
Сам размаха някаква хартийка под носа й, после й я поднесе така, сякаш беше букет от рози. Тя взе сгънатата бележка, заслушана в думите на Дейвид.
— Имах една клиентка. Не й даваха възможност да се издължи. Тя искаше да внесе сумата, но те настояваха да отиде лично в службата им, за да я обработят така, че отново да се хване на въдицата им. А колко души са идвали в кантората ми и са плачели от отчаяние… Добри хора, съвестни и трудолюбиви. На една млада майка бяха казали, че ще й отнемат бебето, ако не плати…