— Чудя се как така не взехме твоя пикап.
Сам се замисли за миг:
— Просто не се сетих за подобна възможност.
Сонора огледа малкия правоъгълен паркинг с три пикапа и една кола.
— Обзалагам се, че тук приготвят страхотни сандвичи — подхвърли Сам и погледна към магазина за зеленчуци.
— Сандвичи.
— Не и когато си толкова изгладняла.
— На менюто, закачено на витрината, пише, че предлагат салата с пиле. Вземи ми нещо за хапване, става ли?
— А ти какво ще правиш?
— Ще позвъня у дома, за да проверя за някакви съобщения.
— Откакто тръгнахме, звъниш у вас през десет минути. Тим знае номера на мобилния ти телефон, нали?
— Да, знае го.
— Ела с мен. Който изяде последната бисквита, ще трябва да целуне готвача.
Само Сам беше в състояние да говори подобни неща.
— Не, благодаря.
Той сви рамене и слезе. Поколеба се, заобиколи колата, а Сонора свали стъклото, без да изпуска мобилния телефон:
— Какво има?
— Скъпа, нали се обади на всички болници в града, дори в затвора?
— Най-малко по два пъти.
— Престани да се тръшкаш. Може да ти се струва невероятно, но и аз съм бил на неговите години. Казвам ти, че синът ти е добре. Може и да се е забъркал в някакви неприятности, които в момента да му се струват невероятно сериозни… Като да е избягал от училище например, или нещо от този род. Сигурно спи, вместо да е на училище, а когато се събуди, ще се помотае малко, докато събере смелост да ти се обади и да признае вината си.
— Моите деца знаят, че при подобни ситуации буквално обезумявам от тревога.
— Не, скъпа. Тим най-вероятно се надява, че си прекалено погълната от този случай, за да забележиш отсъствието му.
— Виж какво, не съм от онези майки, които толкова се вживяват в работата си, че дори не забелязват дали децата им са се прибрали вкъщи! И не мога да намеря дори една извинителна причина, поради която синът ми да не ми се обади. Само трябва да вдигне проклетия телефон! — Произнесе последните думи през стиснати зъби.
— Знам. Ще видиш, че ще ти се обади, когато прецени, че моментът е подходящ. — Той се наклони към отворения прозорец. — Искаш ли да се върнеш у вас? Не си длъжна да стоиш тук и да се занимаваш с преследването на онези негодници.
— Не!
— Успя ли да поспиш снощи?
— Малко — излъга тя. Не можеше да му каже, че имаше проблеми със съня дори и когато тревогите й бяха далеч по-малки, отколкото в момента.
— Ще бъдеш ли в състояние да се съсредоточиш върху работата си? Тези момчета наистина са опасни. Не бива да се притесняваш за Тим, докато се опитваме да спипаме Аруба.
— Купи си проклетия сандвич и ме остави да се обадя. — Не искаше да го обиди, но тонът й беше доста рязък.
— Надявам се, че като си го изкарваш на мен, се чувстваш по-добре. Ще ми се да знам, когато страдам в името на добра кауза. — Усмихваше й се, докато й говореше, и Сонора наистина щеше да се почувства по-добре, ако беше възможно.
38
На шосето се появи очукан стар пикап с пробит ауспух. Зави към паркинга и запълзя към магазина за зеленчуци. На предната седалка се бяха натъпкали четирима мъже — ниски, тъмнокожи, с гарвановочерни коси. Сред балите сено в каросерията стърчеше ръждясала ръчна количка. Шофьорът се втренчи в Сонора, която се беше облегнала на мръсния калник на колата.
Входната врата на магазинчето се отвори и непознатият, който, изглежда, се канеше да заговори Сонора, промени намерението си. Тя се обърна. Беше готова да се обзаложи, че чернокожият исполин, с когото Сам говореше, е детектив Уитмор. За разлика от младите ченгета, които се подчиняваха на последната мода да идват на работа със спортно облекло, Уитмор носеше измачкан костюм. Зле ушитото му сако не прикриваше широкия му ханш и тесните рамене, безизразното му лице, набраздено от бръчки, навеждаше на мисълта, че този човек е или търговски представител, отегчен от безкрайните делови среши, или преуморен полицай.
Уитмор пъхна в устата си последния залък от хамбургера и смачка салфетката, изцапана с кетчуп. Погледна към „Таурус“-а и махна на Сонора. Сам вдигна като за тост бутилката със севън ъп. Тя знаеше от опит, че вероятно е изсипал в бутилката цяло пакетче фъстъци — южняшки обичай, който й се струваше много глупав. Всеки път, като го видеше, очакваше да се задави.