Изправи се и тръгна към вратата. Никога през живота си не се беше чувствала толкова уморена.
— Пазете се, Белинда. Ако някой поиска да разговаря с вас, повикайте детектив Уитмор. Не говорете пред никой друг, освен в присъствието на адвокат.
Белинда беше изгубила всякаква надежда.
— Той влезе в дома ми насила — прошепна. — Удари ме и заплаши децата…
Сонора окуражително се усмихна и излезе.
47
Адвокатът на Кинкъл пристигна в девет и петнайсет на следващата сутрин. Към десет и половина стана ясно, че Барти Кинкъл няма да оспорва решението да бъде екстрадиран в Охайо.
Сонора седеше в стаята за разпити заедно със Сам, Уитмор и адвоката Дру Мансън. Мансън беше едър мъж с намазана с гел и сресана назад тъмна коса, откриваща високото му чело, и с широко, почти квадратно лице с тъжно изражение, което сякаш казваше: „Позната история, нали, приятели?“. Според думите на Уитмор, Мансън беше немного компетентен провинциален адвокат, добре познат на местните наркопласьори и мошеници.
Версията на Кинкъл беше проста: твърдеше, че е чул за убийството на семейство Стинет по радиото и се притеснил, че ще го заподозрат поради факта, че същия този ден е бил в къщата и че се е скрил заедно с Аруба в дома на сестра му, за да изчакат развоя на събитията. Признаваше, че същия ден са отишли при Стинетови за парите, които те дължали, и че са влизали вътре. Да, жената им е дала две хиляди долара…
Докато говореше, Кинкъл гледаше към Сонора. Изглеждаше по-спокоен от предишния ден и с успех изпълняваше ролята на невинна жертва. Беше обзет от желанието да остави разпитващите го доволни и да създаде впечатление на добро момче. Изглеждаше като човек, който е готов да стори всичко, ако му подадеш бисквита.
Отблизо й се стори по-възрастен — с белезникавия белег от едната страна на лицето и набръчканата от изгарянето кожа на ръцете. Сонора присви очи, представяйки си тригодишния Кинкъл, потопен във ваната с вряла вода. Трябва да е изживял истински ужас.
— Може ли да задам набързо няколко въпроса? — попита тя.
— Не — отвърна адвокатът на Кинкъл.
Барти сви юмруци и ги опря върху масата. Искаше да говори, но щеше да се подчини на заповедите на адвоката си.
— Вижте, вие не оспорвате решението за екстрадиция — започна Сонора. — Благодарим ви, че не ни създавате излишни затруднения. Заловихме Аруба. Той също не възразява да бъде екстрадиран.
Мансън я изгледа подозрително, макар да не допускаше, че може да го лъже за нещо, което лесно би могло да бъде проверено.
Но той не притежаваше качествата на играч, който да се нагърби да изнесе целия случай на плещите си.
— Какво точно искате да кажете, детектив Блеър? — Адвокатът имаше приятен глас и с наслада се вслушваше в него. Би се представил добре в съда, стига да не говореше единствено заради удоволствието да се слуша.
— Вие ще ми кажете — отвърна тя.
Поканата й го изненада, но по начина, по който Мансън присви очите си, пролича, че няма да устои да я постави на място. Той опря пръстите си едни в други и присви плътните си устни. Маниерничеше, за да печели време. Щеше да бъде досадно, ако решеше да използва тази стратегия в съда.
— Според мен се опитвате да ни кажете, че господин Аруба ще направи всичко възможно, за да се измъкне.
Сонора любезно се усмихна. Този мъж беше прекалено умен. Кинкъл бавно вдигна глава.
— Прав ли съм? — попита Мансън.
Тя разтвори ръце:
— Знаете как стоят нещата, нали, господин Мансън?
Задържаният обърна поглед към адвоката си. Приличаше на послушник, изправен пред свещеник. Това оказа нужния ефект върху Мансън. Той удари по масата и рече:
— Ето какво ще ви кажа. Моят клиент подозира, че Аруба се е върнал в къщата на семейство Стинет, след като двамата са си тръгнали оттам. Щом се установили в дома на сестрата на Аруба, той се е… похвалил с доста неща. Мислим, че историята на господин Кинкъл се потвърждава и от веществените доказателства, които сте открили при претърсването на къщата на жертвите. Онези малки сивкави камъчета, които всъщност се оказаха костилки от маслини например. Господин Кинкъл с удоволствие ще ви съдейства и ще ви разкаже всичко, което е чул от Аруба, само че при определени условия.