Нещо странно — в тоалетната също има окървавени кърпи и след анализа установихме, че кръвта е от Тина. Някой е притискал тези кърпи към разрязаното й гърло, явно за да спре кръвта, но се е отказал и ги е захвърлил в тоалетната.
— Може би бащата? — предположи Молитър.
— Кой баща? — попита Сонора. — Карл Стинет или Боби Пърсел?
Мики поклати глава:
— Нито единият, нито другият. Единствените отпечатъци, които е оставил Пърсел, са върху парите, върху дръжката на една чаша в миялната машина и в единия край на кушетката. Няма следи от неговата кръв, нито следи от кръвта на Карл Стинет — той се е борел с престъпниците във всекидневната. Но има нещо, което ще ви се стори интересно — Тина е положена внимателно върху леглото в спалнята. — Отново посочи снимката. Момичето лежеше върху леглото със скръстени на гърдите ръце.
Вратата безшумно се отвори. Някой се опитваше да не пречи. Сонора забеляза как Клара Бонет влезе в стаята. Беше тъмнокожа и отдавна беше прехвърлила възрастта за пенсиониране. Страдаше от остеопороза в напреднал стадий — ходеше прегърбена. Скоро болестта щеше да засегне и коленете й.
Грубер скочи на крака, подаде ръка на Клара и я поведе към едно свободно място. Клара Бонет беше изключително популярна, притежаваше остра проницателност и беше склонна да проявява съчувствие. Успяваше да определи дали един човек е престъпник или не в мига, в който го видеше. Сонора беше работила с Клара и преди — в повечето случаи психоложката се оказваше права.
Мики изчака Клара да седне и й кимна:
— Майката, Джой Стинет е била в дрешника. Бебето е лежало на леглото, обградено с купчини сгънато пране. Майката е слушала музика. Звукът е бил с нормална височина, но когато жената е влязла в дрешника, разположен в най-отдалечената част на къщата, е имало един интервал от една-две минути, когато не е чувала добре. Нападнали са я в гръб. Мислим, че Аруба е разпорил корема й с ножа си и я е зарязал да лежи в локва кръв в дрешника. Не са обърнали внимание на бебето. Предполагаме, че в този момент се е върнал бащата.
Значи, кучето и момченцето вече са мъртви и телата им са във всекидневната. Тина е заключена в банята, бащата влиза в къщата. Аруба не е имал представа кой може да е човекът, отворил входната врата. Зарязал е бебето и се е втурнал да помогне на Кинкъл да се справи с Карл Стинет.
Карл е усетил, че нещо не е наред. За това говорят оставената отворена врата на колата и изпуснатата на алеята връзка ключове. Може би никога няма да узнаем дали е чул, или видял нещо — каквото разберем по този въпрос, то ще излезе от устата на самите убийци. Но това обяснява защо Аруба така бързо е излязъл от спалнята и се е придвижил към предната част на къщата — искал е да помогне на Кинкъл, тъй като той не е бил в състояние сам да се справи с Карл Стинет. — Мики махна с ръка. — Оттук нататък всичко почива единствено на предположения. Аруба е прерязал врата на момичето и е оставил костилка от маслина в косата й. Кинкъл вероятно е застрелял Карл Стинет. Никой не се е сетил да се върне при Джой Стинет, която междувременно е успяла да изпълзи от дрешника, да вземе бебето и да се скрие с него под леглото.
— Чакай малко — намеси се Сонора.
— Защо не ме оставиш да довърша?
— Каза, че всичко почива на предположения. На покривката на леглото обаче нямаше никакви следи от кръв, нито пък там, където е лежало бебето. Не е възможно Джой Стинет да е взела бебето от леглото, след като са разпорили корема й! Видях леглото и твърдя, че е невъзможно!
Мики кимна:
— Съгласни сме с това. Ако се върнем на сцената в банята, можем да допуснем, че Тина сама се е втурнала вътре и се е опитала да задържи Аруба отвън. Боята около бравата е излющена. Изглежда така, сякаш някой се е опитвал да отвори вратата насила. Освен това имаме и зъб, който със сигурност принадлежи на Аруба. Някой здравата го е фраснал!
— Не се опитваш да ми кажеш, че Тина го е ударила, нали?
Мики нервно се заигра с копчето на яката си:
— За бога, Сонора, нима съм казал, че Тина е нанесла удара?
— Не, просто предположих, че го мислиш.
— Остави предположенията си за по-късно — сряза я Крик.
— Не, искам да ги направя сега. Вие се опитвате да възстановите случая, като приемате, че убийците са били двама — Кинкъл и Аруба. Според мен е имало и трети човек. Някой е взел бебето от леглото и го е пъхнал в ръцете на умиращата майка. Някой е ударил Аруба и е спасил момичето от изнасилване. Погледнете досието на Аруба — той е костелив орех. Някой се е опитал да спре кървенето и е положил внимателно Тина върху леглото.