Цялата отсрещна стена беше заета от поочукан старинен шкаф. Над пукнатото от куршум огледало висеше малко разпятие от розово дърво. В рамката на огледалото бяха затъкнати няколко снимки, а встрани от тях върху стъклото личеше кървав отпечатък от пръст.
Сонора смръщи вежди и се обърна към Сам:
— Е? Какво?
— Какво какво?
— Стори ми се, че каза нещо.
— Причуло ти се е. — Той се приближи до дрешника. — Господи!
— Сега пък какво има?
— Страхотна бъркотия. Прилича на дрешника в твоята спалня, като изключим следите от кръв, разбира се.
— Значи виждаш кръв?
— О, да!
Сонора чу стъпки откъм коридора и с крайчеца на окото си зърна нечия сянка на вратата.
— Блеър? — каза новодошлият.
Не можеше да сгреши този глас — плътен, остър, дрезгав.
— Крик е тук.
— Крайно време беше. — Сам я погледна през рамо. — Колко според теб са били убийците?
— Струва ми се, че двама. Момичето е положено грижливо върху леглото. Дрехите му не са докоснати, гърлото му е прерязано. Сякаш убиецът е изпитал съжаление към жертвата си.
— Покрил ли е трупа с нещо?
— Не, но е скръстил на гърдите ръцете на жертвата.
— Онова, което видяхме във всекидневната, не подсказва съчувствие от страна на извършителя.
— Затова си мисля, че са били двама и са се… състезавали.
— Двама представители на един и същи отбор, впуснали се в отвратителна психо надпревара, така ли?
— Нещо такова.
— Блеър? Делароса?
— Тук сме — извикаха едновременно Сам и Сонора.
Огромната фигура на Крик изведнъж създаде у двамата му колеги усещането, че помещението се е смалило.
— Хей, вие двамата работите заедно от прекалено дълго време. По-лошо е дори от това да сте женени. Какво имаме тук?
— Отвратителна история. — Сонора почувства как стомахът й се свива. Раменете и шията й се схванаха от напрежение. Крик винаги оказваше подобен ефект върху нея, но сега беше доволна, че ще работи с тях.
Сам излезе от дрешника:
— Вътре има кръв, в банята — също, както и по пода на коридора.
— Нещо против да пусна няколко души от лабораторията?
Сам поклати глава. Сонора също отвърна отрицателно, но продължаваше да се чувства напрегната. Записа нещо в бележника си.
Крик потърка брадичка:
— Един от полицаите ми съобщи броя на жертвите: мъж на около трийсет и пет години, едно момиче и тригодишно момченце. Не са открити труповете на останалите членове на семейството — жена и бебе, момиченце.
— Този факт заедно със следите от кръв оформят достатъчно красноречива картина на случилото се — отбеляза Сам. — Открихме един зъб в банята.
— Не е от момичето. — Сонора се отмести, за да направи път на Крик. Погледна дупката от куршум в огледалото, питайки се дали кървавият отпечатък е от пръста на убиеца или на някоя от жертвите. Стори й се, че на празните места около рамката е имало още снимки, които сега липсваха.
Разгледа фотографиите. Някои от тях бяха черно-бели, други — по-нови, цветни. Бебе на столче за хранене — устата му беше изцапана с каша. Дългокосо момиче, прегърнало кокер шпаньол. Широко усмихната жена с къдрава прошарена коса в инвалидна количка. Момченце, притиснало към гърдите си кутия за храна. Тази снимка беше черно-бяла. Очевидно главата на семейството в ранна детска възраст.
Спомени от добрите стари времена.
Крик тежко пристъпи до нея:
— Съседите казаха, че „Крайслер“-ът е на жената, Джой Стинет. Съпругът й е бил строителен предприемач и е карал джип чероки. Джипът е изчезнал заедно с жената и бебето. В момента няколко униформени полицаи оглеждат задния двор, но поне след първоначалния оглед не е открито нищо съществено. Предимно детски играчки. Пуснах съобщение за издирване на майката и детето, както и на джипа. Опитайте се да откриете извлечение от банкова сметка или чекова карта, за да се хванем за нещо. Може би престъпниците са решили да използват жената, за да получат достъп до парите на семейството.
— И ние така си помислихме — кимна Сам.