— Какво ще кажете да опитаме? Месец-два, да видим дали нещата ще потръгнат?
— Натоварването няма ли да бъде голямо за вас?
Къде й беше умът, по дяволите! Човекът беше толкова стар!
— Не, харесва ми идеята да идвате тук с децата си от време на време и да яздите, да има хора наоколо. Внучката на госпожа Кавано обича да идва тук и да язди Абигейл — тя ще се заеме с почистването. Така че за мен няма да остане кой знае колко работа, а тази стара кобила е ужасно самотна напоследък…
Изпита облекчение.
— Това е чудесно. Наистина чудесно. — Попин, малкият дявол, беше спасен. Поне за момента. — Кога мога да го доведа?
— Когато решите, детектив Блеър.
— Хм… По-добре ще е още сега да ви предупредя: той е склонен да преяжда.
Уорд изглеждаше развеселен:
— Това не ме притеснява особено. Ако възникне проблем, ще повикам Джордж.
— Джордж?
— Джордж Смок. Коневъд от Кентъки. Ако нещо се случи, Джордж ще се справи с проблема.
Сонора затвори и отново огледа паркинга. Записа номерата на всички коли наоколо и ги продиктува на любимия си колега от Пътна полиция.
Помота се още малко и реши, че само си губи времето. Случаят беше приключен.
70
Сонора влезе в предварителния арест и погледна към таблото. Случаят на семейство Стинет беше отбелязан като приключен. Тя се обърна рязко и едва не се блъсна в Крик, който в този момент излизаше от мъжката тоалетна и бършеше влажните си ръце в хартиена салфетка.
— Сонора, при следващото разследване ще партнираш на Молитър. Знам, че това не ти харесва, но се опитай да го преглътнеш. А, да не забравя да ти кажа, че предадохме телата на убитите Стинетови на Амбър… не знам коя си.
— Уексфорд.
— Да, Амбър Уексфорд. Тя ще уреди погребението. Обади й се и гледай да отидеш на гробищата. Ти ще си нашият представител.
— Какво ще правите с Еди Стинет?
Крик хвърли смачканата на топка салфетка в кошчето за боклук.
— Трябва да го освободим, но с това ще се заемат Грубер и Сандърс.
— Грубер и Сандърс? Значи ме отстранявате от случая?
— Вече си отстранена.
— Как така? Аруба и Кинкъл бяха мои. Защо да не продължа?
— Уитмор ще продължи да води разследването на Аруба в Кентъки…
— Но нали ние координираме…
— Ние, и по-точно — Грубер и Сандърс. Сонора, партньорът ти беше тежко ранен. Случаят е станал прекалено личен за теб, а това пречи на полицейската работа. Така че — отстранена си. Приеми този факт и върви да работиш.
Крик се отправи към кабинета си, без дори да я погледне.
Сонора потърси Грубер. Нямаше го на бюрото, нито в стаята. Явно беше отишъл някъде във връзка с нейния случай. Молитър отиде до кафе машината, наля кафе в любимата й чаша, добави сметана и шоколад от личните си запаси и й подаде ароматната напитка:
— Вземи, мисля, че ще ти подейства добре.
Молитър и любезност? Какво, за бога, ставаше тук?
Тя сковано му благодари и тръгна като зомбирана към бюрото си, но преди да стигне дотам, вратата на Крик се отвори и шефът й застана на прага със силно стиснати устни и впит в Сонора поглед.
— Детектив Блеър?
— Да, сър?
Какво искаше пък сега, по дяволите?
— Елате в кабинета ми.
Тя предпазливо влезе вътре. Колегите й я проследиха с погледи.
— Затвори вратата — нареди й Крик още преди да е прекрачила прага. Гледаше я изпитателно.
Тя отвърна на погледа му. Нещо ставаше. По гърба й полазиха тръпки, нервите й се изопнаха. Нищо не беше както трябва.
— Това твое ли е? — Гласът му беше тих и остър като бръснач.
— За какво говорите?
— Ти ще ми кажеш. — Подаде й една разпечатка — факс, изпратен от Пътна полиция с информация за хората, паркирали пред старата пивоварна.