— Къде е Рийд? — пита.
— Тук е. Много е разтревожен и иска да ви види. Добре ли сте, господин Коули? Защо челюстта ви е подута?
Нейтън се взира в едрото кръгло черно лице и се мъчи да проумее думите. Да, английски е, но със странен акцент. Иска му се да поправи този мъж и да му обясни, че се казва Кули, а не Коули, но може би той точно това се опитва да произнесе, само дето в Ямайка звучи различно.
— Добре ли сте, господин Коули? — повтаря адвокатът.
— За последните два часа се бих два пъти. И двата пъти ме победиха. Трябва да ме измъкнете от тук, господин… — Той поглежда към визитката, но не може да види ясно думите.
— Уотли. Господин Уотли.
— Добре, господин Уотли. Това е огромно недоразумение. Не знам какво се случи, какво се обърка, но нищо не съм направил. Не съм използвал фалшив паспорт и със сигурност не съм се опитвал да вкарам незаконно оръжие и наркотици. Някой е пъхнал тези неща в сака ми, разбирате ли? Това е истината, кълна се в колкото искате библии. Не вземам наркотици, не ги продавам и със сигурност не ги вкарвам незаконно. Искам да говоря с Рийд. — Той сякаш изплюва думите през стиснатите си устни и разтрива челюстта си, докато говори.
— Челюстта ви счупена ли е? — пита Рашфорд.
— Не съм лекар.
— Ще се постарая да доведа доктор и да уредя да ви преместят в друга килия.
— Всички килии са еднакви — горещи, претъпкани и мръсни. Трябва да направите нещо, господин Уотли. При това бързо. Няма да оцелея тук.
— Струва ми се, че не за пръв път сте в затвора.
— Бях няколко години във федерален, но това тук е несравнимо. А си мислех, че там е зле. Тук е ад! В килията ми има петнайсет човека, до един черни, освен мен, леглата са само две, а в ъгъла има дупка, в която да пикаем. Няма климатик, няма храна. Моля ви, господин Уотли, направете нещо. — Нейтън клюмва и въздиша тежко. — Няма да издържа и седмица.
— Сигурен съм, че ще ви издействам по-лека присъда, но въпреки това ще лежите дълго. При това не в градски арест като този. Ще ви изпратят в някой от областните затвори, където условията невинаги са толкова приятни.
— Тогава кажете какво да правим. Обяснете на съдията или на когото трябва, че е станала грешка. Аз не съм виновен, разбирате ли? Трябва да ги убедите.
— Ще се опитам, господин Коули, но се налага да се придържаме към процедурата, а за жалост нещата тук, в Ямайка, стават доста бавно. Съдът ще насрочи дата за първото ви явяване след няколко дни, когато официално ще ви бъдат отправени обвиненията.
— Ами освобождаване под гаранция? Може ли да внеса гаранция и да изляза от тук?
— Работя по въпроса с една агенция, но не съм оптимист. Съдът вероятно ще сметне, че има опасност да избягате. С колко пари разполагате?
Нейтън сумти и клати глава.
— Не знам. Имах хиляда долара в портфейла си, където и да е той сега. Сигурен съм, че парите вече ги няма. Носех и петстотин долара в джоба си, но са изчезнали. Обрали са ме до шушка. Имам някои неща у дома, но нищо ликвидно. Не съм богат, господин Уотли. Аз съм трийсетгодишен бивш затворник, който допреди шест месеца е бил в затвора. Семейството ми не притежава нищо.
— Е, съдът ще си помисли друго, съдейки по количеството кокаин и частния самолет.
— Кокаинът не е мой. Не съм го виждал, не съм го докосвал. Подхвърлили са ми го, разбирате ли, господин Уотли? Пистолетът също.
— Вярвам ви, господин Коули, обаче съдът сигурно ще е по-скептичен. Наслушал се е на такива истории.
Нейтън бавно отваря уста и разчовърква засъхналата кръв в ъгълчето. Очевидно го боли и е в шок.
Рашфорд се изправя и казва:
— Не тръгвайте. Рийд е тук. Ако някой ви попита, кажете, че е един от адвокатите ви.
Насиненото лице на Нейтън светва, когато влизам. Сядам на стола си на няма и метър от него. Иде му да кресне, но знае, че някой ни слуша.
— Какво става тук, по дяволите, Рийд? Говори!
В момента играя ролята на уплашен човек, който не знае какво го очаква утре.
— Не знам, Нейтън — отговарям притеснено. — Не съм арестуван, но нямам право да напускам острова. Днес сутринта намерих Рашфорд Уотли и се мъчим да разплетем историята. Помня само, че с теб се наквасихме здраво много бързо. Пълна глупост. Това е ясно. Ти се отнесе на дивана, аз едва останах в съзнание. По едно време единият от пилотите ме повика в кабината и ми обясни, че трафикът около Маями бил прекъснат заради времето. Имало предупреждения за торнадо, тропическа буря, кофти работа. Международното летище на Маями било затворено. Бурята се придвижвала на север, затова закръжихме на юг и ни отклониха към Карибите. Обикаляхме много дълго и наистина не помня всичко. Опитах се да те събудя, но ти здравата хъркаше.