Отишли в Роуаноук, намерили федералния съд и два часа гледали как свидетели дават показания. Нати бил с очила и бейзболна шапка, в случай че съдията се отегчи и огледа залата. Имало много зрители, а Рей изобщо не вдигнал поглед. Убедени, че са надушили нещо, братята се върнали във вилата, отново влезли през прозореца на сутерена и пак потърсили сейфа. Трябвало да бъде някъде долу, понеже там го оставили Нати и съдията. Една от стените била цялата с рафтове с дебели юридически книги и братята били сигурни, че отзад има скривалище. Старателно сваляли книгите една по една, надзъртали зад тях, и ги връщали обратно. Отнело им известно време, но накрая намерили копчето, което отваряло тайната врата. А зад нея намерили сейфа — на нивото на пода, само чакал да го отвориш. Това обаче се оказало невъзможно, понеже сейфът имал дигитален панел, който, естествено, изисквал код. Поиграли си с панела ден-два, но не им провървяло. Прекарвали много време във вилата, но винаги внимавали да не оставят следи.
Един петък Джийн отишъл до Роуаноук, на около един час път, влязъл в съдебната зала, проверил къде е съдията и после изчакал негова чест да се оттегли за почивните дни — докъм девет часа в понеделник сутрин. Джийн го последвал до апартамента му, видял го да товари в пикала си кафяв плик, вероятно с продукти, хладилна чанта, няколко бутилки вино, сак, две обемисти куфарчета и купчина книги. Рей напуснал апартамента си и подкарал на запад. Джийн звъннал на Нати и го осведомил, че Рей е на път. Нати почистил вилата, върнал прозореца на сутерена на мястото му и се покатерил на едно дърво на петнайсетина метра от там. И наистина, около час по-късно съдия Фосет пристигнал, разтоварил пикапа и си дремнал в хамака на верандата, докато Нати и Джийн го наблюдавали от гората. На следващия ден, събота, съдията издърпал кануто си до водата, натоварил вътре две въдици и няколко бутилки с вода, запалил къса тъмна пура и отплавал по езерото Хигинс. Нати го наблюдавал с бинокъл, докато Джийн свалил прозореца и бързо се вмъкнал вътре. Тайната вратичка била отворена, сейфът се виждал, но бил затворен и заключен. На Джийн отново не му провървяло, той бързо се измъкнал, върнал прозореца на мястото му и се шмугнал в гората.
Момчетата били твърдо решени да разберат какво има в сейфа. Били и търпеливи. Рей нямал представа, че го наблюдават, и ако увеличавал съкровището си всяка седмица, значи нямало причина да бързат. Следващите два петъка Джийн наблюдавал съда в Роуаноук отвън. Съдията работел до късно. Наближавал национален празник и двамата предположили, че съдията ще замине за дълъг уикенд. Според статиите във вестника процесът, който водел в момента, бил тежък и изключително оспорван, а съдия Фосет се намирал под огромно напрежение. Предположението им било правилно. В два часа в петък следобед делото било преустановено до девет сутринта следващия вторник. Джийн наблюдавал как Рей товари колата си и заминава за езерото сам.
Вилата се намирала навътре в планината, затова там нямало електричество и газ. Нямало климатик и отопление, само голяма камина. Храната и напитките Рей държал в хладилната чанта, която разнасял със себе си. Когато имал нужда от светлина, за да чете вечер, пускал малък газов генератор и тихото му глухо бръмчене отеквало в долината. Обикновено обаче в девет вечерта съдията вече спял.
Сутеренът се състоял от едно помещение и килер — тясно местенце с малка двойна врата. В килера Рей държал вещи, които, изглежда, бил забравил — ловни дрехи, ботуши и купчина стари завивки и одеяла. Джийн предложил Нати да се скрие там с идеята, че през някоя пролука на вратата ще види как съдията отваря сейфа и прибира в него каквото крие. Нати, който нямал метър и седемдесет и тежал петдесет и седем килограма, бил свикнал да се завира в разни килери и ниши, но отначало не му се искало да прекара нощта вътре. Отново променили плана.
В петъка преди Деня на Колумб съдия Фосет пристигнал във вилата си към седем часа и бавно разтоварил пикапа. Нати лежал свит в килера на сутерена, на практика незабележим сред ловджийските дрехи, одеялата и завивките. В джоба му имало пистолет, в случай че нещо се обърка. Джийн наблюдавал от гората. Също имал пистолет. Били страшно напрегнати, но и много развълнувани. Рей си запалил пура и скоро цялата вила се изпълнила с ароматен тютюнев дим. Той не бързал, говорел си сам, тананикал си една и съща мелодия отново и отново и накрая понесъл към сутерена обемисто куфарче. Нати едва дишал, докато гледал как съдията сваля от рафта някаква юридическа книга, натиска скритото копче и отваря тайната вратичка. Рей набрал кода и отворил сейфа. Бил пълен с кутии за пури. Възрастният мъж се отдръпнал и извадил от куфарчето още една такава кутия. Спрял за секунда, вдигнал капака и извадил отвътре красиво малко кюлче злато. Полюбувал му се, погалил го и го върнал в кутията, която сложил в сейфа. Появила се още една кутия за пури, после съдията побързал да затвори сейфа, набрал кода и захлопнал тайната вратичка.