Сърцето на Нати биело до пръсване, толкова силно, че той се притеснявал да не се разтресе целият килер. Постарал се да се успокои. На излизане съдията забелязал открехнатата врата на килера и я затворил плътно.
Към седем вечерта си запалил още една пура, налял си чаша вино и седнал на люлеещия се стол на верандата да се полюбува на залязващото зад планините слънце. Когато се мръкнало, той включил генератора. Помотал се из вилата докъм десет, изключил го и си легнал. Щом вилата притихнала, Джийн почукал на вратата. Кой е, попитал сърдито Рей отвътре. Джийн обяснил, че търси кучето си. Рей отворил вратата и двамата разговаряли през мрежата. Джийн казал, че има къща на няколко километра, от другата страна на езерото, и че скъпото му куче Янк е изчезнало. Рей не се държал никак приятелски и казал, че не е виждал никакви кучета в околността. Джийн му благодарил и си тръгнал. Когато Нати чул думкането по вратата и разговора горе, се измъкнал тихичко от килера и излязъл през вратата на сутерена. Не могъл да заключи секретната брава. Съдията определено щял да се чуди как така вратата е останала отключена. Дотогава обаче те щели да са изчезнали в гората. Съдията нямало да открие никакви признаци за влизане с взлом, нито липсващи вещи и накрая щял да забрави за случилото се.
Естествено, братята били изумени от разкритието си и започнали да кроят планове да ограбят сейфа. Щяло да се наложи да се сблъскат лице в лице със съдията и вероятно да прибягнат до насилие, но били решени да го направят. През следващите два уикенда съдията останал в Роуаноук. Следващата седмица също.
Докато наблюдавали вилата и съдията, Джийн и Нати възобновили и производството на метамфетамини, понеже останали без пари. Преди да успеят да откраднат златото обаче, ги спипали агентите от Агенцията за борба срещу наркотиците. Джийн бил убит, а Нати влязъл в затвора.
Чакал пет години, преди да пребие съдия Фосет, да изтезава Наоми Клеъри, да ограби сейфа и да убие и двамата.
— И кой точно е Нати? — пита Уестлейк.
Всичките шестима мъже са вперили поглед в мен.
— Казва се Нейтън Едуард Кули и ще го откриете в градския арест на Монтего Бей в Ямайка. Не бързайте, той няма къде да отиде.
— Дали не е известен също и като Натаниъл Коули, твоя приятел с фалшивия паспорт?
— Точно за него говорим. Очакват го двайсет години в ямайски затвор, така че това ви улеснява. Предчувствам, че Нати с радост ще се признае за виновен срещу доживотна присъда в американски затвор, без право на освобождаване под гаранция, разбира се, само и само да се махне от Ямайка. Предложете му сделка и няма да ви се наложи да си създавате главоболия със съдебен процес.
Настава продължително мълчание. Всички си поемат дъх. Накрая Вик пита:
— Има ли нещо, което не си предвидил?
— Разбира се. Но предпочитам да не го споделям с вас.
43
Уменията ми на разказвач ги пленяват и в продължение на цял час ме засипват с въпроси. Аз се старая да им отговарям и когато започвам да се повтарям, се дразня. Дайте на няколко адвокати изобилни подробности около тайна, заради която са си изгубили съня, и те ще ви задават едни и същи въпроси по пет различни начина. Мнението ми за Виктор Уестлейк се подобрява малко, когато той отсича:
— Това е. Срещата приключи. Отивам в бара.
Предлагам му да пийнем само двамата. Отиваме на същата маса до басейна. Поръчваме си бири и ги надигаме жадно.
— Още нещо? — пита той.
— Всъщност, да, има още нещо. Нещо почти толкова голямо, колкото убийството на федерален съдия.